Когато схемите се срещнат в любовта: ранните дезадаптивни схеми и режимите в партньорските отношения
Как миналият ни емоционален опит може да влияе върху начина, по който обичаме, реагираме на конфликт и изграждаме близост.
Интимните отношения са сред пространствата, в които ранните ни емоционални преживявания могат да се проявят с особена сила. Близостта, потребността от сигурност, страхът от загуба и очакването да бъдем разбрани активират не само настоящите ни чувства, но понякога и дълбоко усвоени представи за самите нас и за другите хора.
От гледна точка на схема терапия партньорските конфликти могат да бъдат разглеждани не само като сблъсък между две различни личности, потребности или гледни точки, но и като взаимодействие между ранните дезадаптивни схеми и режимите на двамата партньори.
Това не означава, че всеки конфликт е следствие от детска травма, нито че миналото неизбежно определя настоящето. По-скоро схема терапия предлага модел, чрез който можем да разберем защо определени ситуации предизвикват непропорционално силни емоционални реакции и защо някои партньорски модели се повтарят, дори когато причиняват страдание.
Когато настоящето активира миналото
Ранните дезадаптивни схеми са устойчиви модели, включващи спомени, емоции, телесни усещания и убеждения за себе си и взаимоотношенията. Те се формират под влиянието на темперамента, ранния опит и взаимодействията с важните фигури в живота ни.
В романтичните отношения особено значение могат да имат схемите на изоставяне, емоционална депривация, недоверие/злоупотреба, дефектност/срам и подчинение.
Например човек със схема на изоставяне може да възприеме забавения отговор на партньора като знак, че връзката е застрашена. При друг човек със схема на емоционална депривация дистанцията може да активира болезненото усещане, че емоционалните му потребности няма да бъдат посрещнати. А когато е активна схемата на недоверие/злоупотреба, несъгласието или поставянето на граница могат да бъдат интерпретирани като опит за контрол, отхвърляне или нараняване.
В тези ситуации реакцията не се определя единствено от случващото се в настоящето. Тя може да бъде повлияна и от значението, което човек придава на събитието през призмата на собствените си схеми.
Изследването на Kover и сътрудници (2024), посветено на ранните дезадаптивни схеми и удовлетворението от романтичните отношения, подкрепя значимостта на този въпрос. Изследователите разглеждат не само връзката между индивидуалните схеми и удовлетворението от партньорството, но и взаимовръзките между преживяванията на двамата партньори.
Тези резултати насочват вниманието към един важен аспект: в интимната връзка психологическите модели на единия човек могат да бъдат свързани с преживяванията на другия. Това обаче не означава, че схемите на единия партньор автоматично причиняват реакциите на другия.
От схемата към режима: как реагираме, когато сме емоционално активирани?
Докато схемата описва по-устойчив модел, режимът отразява актуалното емоционално състояние и активираните в момента мисли и поведенчески тенденции.
Една и съща схема може да се проявява чрез различни режими. Човек, който се страхува от изоставяне, може непрекъснато да търси уверение, да се подчинява, за да запази връзката, или да реагира с гняв и обвинения. Друг може да прикрива уязвимостта си чрез емоционално отдръпване или демонстриране на независимост.
В партньорските отношения могат да се наблюдават няколко характерни динамики.
Уязвимо дете. Човекът изпитва страх от загуба, самота, отхвърляне или усещане, че не е достатъчно значим за партньора си. Понякога тези чувства се изразяват директно, а понякога остават скрити зад гняв, обвинения или настойчиво търсене на близост.
Ядосано дете. Гневът може да се появи, когато важна потребност остава неудовлетворена или когато човек преживява ситуацията като несправедлива. Самото чувство на гняв не е патологично. Значение имат начинът, по който се изразява, интензивността му и последствията за другия.
Откъснат защитник. Емоционалното отдръпване може да служи за намаляване на болката, избягване на уязвимостта или прекъсване на прекалено интензивен конфликт. Понякога то изглежда като безразличие, въпреки че функцията му може да бъде защитна.
Свръхкомпенсация. Вместо да преживява открито несигурността или уязвимостта си, човек може да се стреми към надмощие, да настоява да бъде прав, да обезценява партньора или да контролира ситуацията. Това е една от възможните форми на свръхкомпенсация, но не всяко доминиращо поведение произтича от този механизъм.
Тези режими не са постоянни характеристики на личността. Те могат да се активират в определени ситуации и да отстъпват място на други състояния в зависимост от контекста.
Когато се срещнат два защитни модела
Партньорските конфликти често се задълбочават, когато защитната реакция на единия активира болезнените очаквания на другия.
Представете си двойка, в която единият партньор е силно чувствителен към отхвърляне и търси уверение, че е обичан. Другият изпитва затруднения с емоционалната близост и при напрежение се отдръпва.
Колкото повече първият настоява за разговор, толкова повече вторият може да се дистанцира. Колкото повече вторият се дистанцира, толкова по-силно първият преживява несигурността и настоява за контакт.
Постепенно двамата започват да реагират не само на реалното поведение на партньора си, но и на значението, което му придават.
Единият може да си мисли: „Не съм важен. Всеки момент ще ме изостави.“
Другият може да преживява: „Каквото и да направя, никога не е достатъчно. Няма да ми позволят да имам пространство.“
Така се оформя повтарящ се цикъл, в който защитните стратегии на двамата взаимно се поддържат.
Важно е да се подчертае, че това е клинична илюстрация, а не универсално обяснение за всички двойки. Реалната концептуализация изисква да се изследват индивидуалната история, конкретното поведение, контекстът и взаимодействието между партньорите.
Манипулативно поведение: какво може да стои зад него?
Един от по-сложните въпроси в партньорските отношения е как да разбираме поведението, чрез което човек се стреми да влияе върху чувствата, решенията или действията на другия.
В схема терапия няма един универсален режим, който да обяснява всяка форма на манипулация. Подобно поведение може да се свързва с различни психологически функции и копинг стратегии.
Например човек може да използва чувството за вина, за да предотврати раздяла, да преувеличава страданието си, за да получи грижа, или да заплашва с прекратяване на връзката, за да възстанови усещането си за контрол. В други случаи манипулативното поведение може да бъде целенасочен начин за получаване на власт или за избягване на отговорност.
Възможно е зад някои подобни реакции да стоят страх от изоставяне, недоверие, срам или неудовлетворени емоционални потребности. Възможно е също поведението да е научена стратегия, която се е затвърдила, защото е давала резултат.
Но тук е необходимо едно важно разграничение: да разберем психологическата функция на поведението не означава да го оправдаем.
Страхът от изоставяне не оправдава заплахите. Болезнените преживявания не дават право на унижение. А познаването на схемите на партньора не задължава другия да понася контрол, системно обезценяване или нарушаване на личните му граници.
В клиничната работа е важно да се изследва не само какво изпитва човекът, но и какво прави, как това влияе върху партньора и дали е способен да поеме отговорност за последствията.
Какво показват научните изследвания?
Изследванията върху ранните дезадаптивни схеми и междуличностните проблеми подкрепят наличието на връзка между схемните модели и затрудненията във взаимоотношенията. Метааналитичният обзор на Janovsky и сътрудници (2020), включващ 49 емпирични изследвания, установява положителна връзка между ранните дезадаптивни схеми и междуличностните проблеми.
Отделен систематичен преглед и метаанализ от 2021 г. разглежда асоциациите между ранните дезадаптивни схеми и преживяването или извършването на насилие от интимен партньор. Подобни резултати могат да помогнат за формулирането на клинични хипотези, но не доказват, че определени схеми причиняват насилие или че могат сами по себе си да предскажат кой ще прояви насилствено поведение.
При изследванията на режимите също е необходима предпазливост. Макар режимният модел да предлага полезен език за разбиране на емоционалните състояния и защитните реакции, експерименталната литература за режимите все още е ограничена. Не всички клинични обяснения са проверени чрез изследвания върху реални партньорски взаимодействия.
Следователно е по-коректно да говорим за научно подкрепени асоциации между схемите и междуличностното функциониране, за клинично приложим модел на режимите и за необходимостта от допълнителни изследвания върху конкретните механизми в интимните отношения.
Какво може да промени схема терапия?
Целта на схема терапия не е да определи кой от двамата партньори е проблемът, нито да постави диагноза въз основа на поведението му във връзката.
Тя подпомага разпознаването на моментите, в които настоящата ситуация активира стари болезнени очаквания и познати защитни реакции.
В терапевтичната работа могат да бъдат изследвани няколко въпроса:
- Каква емоционална потребност се активира в конфликтната ситуация?
- Какво значение придава човекът на поведението на партньора си?
- Кой режим се активира и каква функция изпълнява?
- Как защитната реакция влияе върху другия и върху самата връзка?
- Как би изглеждала реакция, водена от Здравия възрастен?
Здравият възрастен не означава потискане на гнева, отказ от собствените потребности или безусловно приемане на поведението на партньора. Той включва способността да разпознаваме чувствата си, да ги изразяваме по подходящ начин, да поставяме граници и да поемаме отговорност за собствените си действия.
Понякога това означава да поискаме близост, вместо да обвиняваме. Друг път — да заявим несъгласие, вместо да се подчиняваме от страх. А понякога означава да приемем, че дадена връзка не предоставя необходимата сигурност и уважение, независимо колко добре разбираме психологическите трудности на другия.
В заключение
Партньорските отношения могат да се превърнат в пространство, в което старите схеми се активират и повтарят. Но те могат да бъдат и място, в което човек започва да разпознава собствените си модели, да развива по-гъвкави реакции и да изгражда по-зрял начин на свързване.
Разбирането на схемите ни помага да видим какво може да стои зад дадена реакция. Разбирането на режимите ни помага да разпознаем как преживяваме и действаме в конкретния момент. А позицията на Здравия възрастен ни позволява да избираме как да се отнасяме към себе си и към другия.
Защото близостта не изисква да нямаме страхове, болезнени преживявания или несъвършенства. Тя изисква да можем да ги разпознаваме, без да превръщаме партньора си в отговорен за всичко, което чувстваме.
Да разберем миналото си е важна стъпка. Да поемем отговорност за начина, по който присъстваме в настоящите си отношения, е следващата.
Научни източници
- Kover, M. et al. (2024). The association between early maladaptive schemas and romantic relationship satisfaction. Frontiers in Psychology. Пълен текст
- Janovsky, T. et al. (2020). The relationship between early maladaptive schemas and interpersonal problems: A meta-analytic review. Clinical Psychology & Psychotherapy. DOI: 10.1002/cpp.2439
- Early maladaptive schemas and intimate partner violence victimization and perpetration: A systematic review and meta-analysis (2021). PubMed
- Krans, J., Hilgefort, L. & Lobbestael, J. (2026). Experimental Research on Schema Modes: Guidelines and Research Agenda. Current Psychiatry Reports. Публикация
- Atkinson, T. (2012). Schema Therapy for Couples: Healing Partners in a Relationship. In: The Wiley-Blackwell Handbook of Schema Therapy. DOI: 10.1002/9781119962830.ch23
Бележка: Текстът представлява теоретичен синтез на научни публикации и клиничния модел на схема терапия, а не систематичен преглед. Научните резултати са представени като асоциации, когато не позволяват причинно-следствени заключения.
