КОГНИТИВНО-ПОВЕДЕНЧЕСКА ПСИХОТЕРАПИЯ

„ Това, как мислим определя до голяма

степен дали ще успеем и ще се радваме

на живота или дори дали ще оцелеем.”

Арън Бек

КОГНИТИВНО-ПОВЕДЕНЧЕСКА ПСИХОТЕРАПИЯ

„ Това, как мислим определя до голяма

степен дали ще успеем и ще се радваме

на живота или дори дали ще оцелеем.”

Арън Бек

Какво е когнитивно-поведенческа терапия?

Когнитивно-поведенческата терапия е структурирана, краткосрочна, насочена към разрешаване на настоящи проблеми и промяна на дисфункционалното мислене и поведение. Над 500 клиничини изследвания в световен мащаб доказват нейната ефективност при терапия на депресия и тревожност.

Фокусът на терапевтичната работа е насочен към две основи области:

1/ Когниции

Когнитивно-поведенческата терапия се основава на идеята, че на начинът по, който мислим влияе на това как се чувстваме и какво поведение имаме.

Терминът „когнитивен” се отнася до нашите мисли, възприятия, интерпретации и вярвания. По-голямата част от психологичните проблеми са свързани с навиците ни на мислене, с ирационалните вярвания за себе си, другите хора, света около нас и бъдещето. Когнициите са силно повлияни от културата, заобикалящата ни среда и събитията, които са ни се случвали.

2/ Поведение

Нашето поведение, това как се държим, какво правим или какво не правим в определени ситуации също оказва влияние на емоционалното състояние  и мисленето.

Ако останат непроменени отрицателните модели на мислене и поведение могат да доведат до депресия и тревожност (до различни леки или тежки емоционални проблеми).

Главната цел на когнитивно-поведенческата терапия  е да помогне да промените негативните мисловни и поведенчески модели и от там да промените начинът, по който се чувствате  в различни ситуации.  Реалистичната оценка и промяната на мисленето води до промяна на настроението и поведението. Използва се голямо разнообразие от техники – когнитивни / откриване на негативни мисли и основни вярвания, логически анализ на базата на вероятността и доказателствата, развитие на множество алтернативни гледни точки и др. /  и поведенчески / поведенчески експерименти , експозиция или терапия на излагането- конфронтация с нещата от които се страхуваме и др /.  Важно е да се отбележи , че този вид терапия не е „позитивно мислене” Тя е свързана с това да погледнете на живота си в една по-реалистична перспектива.

По време на терапевтичния процес се научават нови методи за справяне и решаване на проблеми, които могат да бъдат използвани дори и когато терапията е приключила.

Основни принципи на когнитивно-поведенческата психотерапия:

основава се на сътрудничеството между психотерапевт и клиент;

ориентирана към постигането на определени цели;

Фокусирана върху настоящи проблеми и специфични ситуации, които са довели до дистрес

поставя акцент върху предпазването от повторна поява на оплакванията (рецидив)

Как протича когнитивно-поведенческата психотерапия?

Терапевтичните сесии се провеждат един или два пъти седмично.

Всяка сесия продължава 60 минути. Първите две сесии са свързани с оценка на Вашето състояние и съставяне на терапевтичен план. Заедно ще разгледаме Вашите мисли, чувства и поведение и ще оценим как всяко едно от тях влияе на другите и дали те са нереалистични и безполезни.

Психотерапевтът ще ви помогне да промените безполезните и дисфункционални модели на мислене и поведение.

За да се подпомогне терапевтичния процес обикновено се води дневник на мислите, чувствата и поведението.

Когнитивно-поведенческата психотерапия е свързана със самостоятелни дейности (домашни задачи), във времето между терапевтичните сесии. Това ще Ви помогне да развивате и упражнявате уменията си, научени по време на психотерапията.

Домашните задачи обикновено включват материали за четене, запис на мисли, постепенно излагане на ситуаци, от които се страхувате, ипробване на различни поведенчески техники в реални условия.

Резултатите от редица изследвания показват, че прогресът в психотерапията е значително по-голям, когато се изпълняват тези домашни задачи.

Предимства:

1/ Ориентирана към резултати – Терапията ще ви помогне да дефинирате целите си, да планирате начини за постигане на тези цели и да проверите напредъка си.

2/ Ефективност- В голяма част от случаите когнитивно-поведенческата терапия е ефективна толкова, колкото и антидепресантите.

3/ Краткосрочност- в зависимост от тежестта на състоянието продължава от 12 до 25 терапевтични сесии.

4/ Образователния акцент в терапията води до дългосрочни и трайни резултати.

На какви сътояния помага когнитивно-поведенческата терапия:

Когнитивната терапия се прилага навсякъде по света като единствено или съпътстващо лечение при широк спектър нарушения– психични и соматични (телесни).

Изследванията показват, че тя е ефективна при:

Генерализирано тревожно разстройство (хронична тревожност)

Паническо разстройство

Агорафобия

Обсесивно-компулсивно разстройство (натраплива невроза)

Социална тревожност / социална фобия

Посттравматично стресово разстройство

Хипохондрия (страх за здравето)

Депресия

Биполярно-афективно разсройство/ в комбинация с медикаменти/

Боди дисморфично разстройство

Хранителни разстройства- анорексия; булимия

Соматични (телесни) нарушения с психологичен компонент

Хронична болка (в комбинация с медикаменти)

Нарушения на съня

Колит

Синдром на хронична умора

Фибромилагия

Синдром на раздразнимо дебело черво

Когнитивно-поведенческата терапия се използва и при:

Стрес

Ниско самочувствие

Семейни проблеми

Проблеми свързани с раздяла

Преживявания на скръб и загуба

Широко приложение:

Изследвания показват, че КПТ е ефективна за деца, юноши и възрастни. Използа се както в индивидуален, така и в групов формат.

За повече информация:

www.bacbp.org

www.cognitive-therapy.org

www.beckinstitute.org

 

 

СХЕМА ТЕРАПИЯ

Какво е схема терапия?

Схема терапията е интегративен психотерапевтичен подход за личностна промяна, който съчетава най-добрите аспекти на когнитивно-поведенческата терапия, психоаналитичната и гещалт-терапията.

Схема-терапията е разработена от Джефри Янг в средата на 80-те години на миналия век с цел да помогне на хора с хронични проблеми, неповлияващи се от традиционните методи на когнитивно-поведенческата психотерапия. Приложението и е предимно при личностови разстройства.

Схемите са съвкупност от спомени, емоции, когниции и телесни усещания. Поведението се управлява от схемите.

Дж. Янг дефинира ранните маладаптивни схеми като модели, които се формират в детството в резултат на дисфункционални преживявания с родители и връстници. Те се развиват, когато основните потребности на детето като сигурност, любов, внимание и приемане не са удовлетворени адекватно.

Някои примери за схема модели са: „ Аз съм непривлекателен, необичан”, „ Аз съм пълен провал”, „Хората не се интересуват от мен”, „Нещо лошо ще се случи”, „Хората ще ме изоставят”, „Никога няма да съм достатъчно добър” и т.н.

Схемите определят начина по който интерпретираме света и отношенията с другите. Те са причина за това да реагираме или не реагираме в определени ситуации, да се държим по начин който наранява нас или другите, да се държим неадекватно.

Идентифицирани са осемнайсет схеми групирани в пет области, свързани с основните емоционални потребности. Тези области са: Отхвърляне;Нарушена автономност;Нарушени граници; Ориентираност към другите и Свръхбдителност.

Схема терапията е задълбочен подход при който се определят основните незадоволени потребности на клиента от детството, както и нездравословните вярвания, които се отразяват на живота му днес.

Терапевтичния процес, който е по-дълъг във времето в сравнение с когнитивно-поведенческа психотерапия се състои от две фази:

1/ Оценка. Идентифициране на схемите; Обучение.

2/ Промяна. Използват се различни интерперсонални, емпирични, когнитивни и поведенчески техники за промяна на дългогодишните негативни мисловни и поведенчески модели в здрави алтернативи.

Област на схемите:

Отхвърляне

Клиентите със схеми от тази област имат очакването, че потребностите от сигурност, безопасност, грижа, разбиране, приемане и уважение няма да бъдат посрещнати адекватно. Типичният семеен стил е отчужден, студен, отхвърлящ, ограничаващ, неуравновесен. В тази област се отнасят следните схеми:

1/ Нестабилност

Характерно е усещането за нестабилност или неустойчивост по отношение на хората от които очаква подкрепа и близост. Клиентите с тази схема имат чувството, че важните за него хора ще са неспособни да дават емоционална подкрепа, близост, сила или закрила, защото са емоционално нестабилни, неуравновесени или несигурни.

2/ Злоупотреба

Очакването, че другите ще го наранят, ще злоупотребят с него, унижат, измамят, излъжат или ще го използват. Усещането при хора  с тази схема е, че вредата е преднамерена или е в резултат от крайна небрежност.

3/ Емоционална депривация

Характерно е очакването, че потребностите от емоционална подкрепа няма да бъдат посрещнати адекватно от другите. Тези потребности са: 1/ внимание, обич, топлина; 2/ разбиране, изслушване; 3/ сила, посока.

4/ Дефектност

Обикновенно хората с тази схема имат чувството, че са лоши, ненужни, низши, че биха отблъснали другите, ако се разкрият. Изпитват срам от собствените си недостатъци и се чувстват несигурни в присъствието на другите. Често са свръхчувствителни към критика и отхвърляне

5/ Социална изолация

Хора с тази схема чувстват, че са изолирани от целия свят, че са различни от другите хора и не принадлежат към никоя група или общност.

Нарушена автономност

Общото за хора със схеми от тази област е, че очакването за себе си и околните пречи на способността им да функционират самостоятелно. Типичната семейна среда е обсебваща, подронваща детската самоувереност, свръхпротективна или липсва подкрепа на детето по отношение на извънсемейната среда. Схемите, които се отнасят тук, са следните:

6/ Зависимост

Схемата е свързана с вярването, че човек е неспособен да извършва ежедневните си задължение по компетентен начин, без значителна помощ от другите / напр. да се грижи за себе си, да разрешава ежедневните проблеми, да се справя с нови задачи, да взема правилните решения/. Често показва безпомощност.

7/ Уязвимост към увреда или болест

Тази схема е свързана с преувеличен страх, че някаква катастрофа / медицинска, финансова, криминална и т.н./ ще се случи всеки момент и  клиента няма да е способен да я предотврати. Напр. да се разболее от неизлечима болест, да стане жертва на престъпление, да претърпи самолетна катастрофа и т.н.

8/ Неразвит Аз

Хора с тази схема имат склонност емоционално да се обвързват с другите – най- често родители, с цената на липса на пълна индивидуалност или нормално социално развитие.

9/ Провал

Характерно е вярването за неизбежен провал или неспособност да бъде наравно с другите в различни области/ училище, спорт, кариера/. Има убеждения, че е глупав, бездарен, невежа, по-малко успял в сравнение с другите.

Нарушени граници

Обща за тези схеми е липсата на вътрешни ограничения и отговорност към другите. Хора със схеми от тази област трудно могат да бъдат убедени в правотата на другите. Затруднено е сътрудничеството с другите и поемането на отговорност. В тази област се отнасят следните схеми:

10/ Превъзходство / Грандиозност

Включва вярването, че е по-добър от другите,че  притежава специални права и привилегии и не е задължен да спазва правилата на нормалните социални взаимоотношения. Често включва претенцията, че би бил в състояние да направи или има каквото пожелае, независимо дали е реалистично и на каква цена. С фокус на вниманието към превъзходството / напр. най-успял, богат, известен и др./ Често доминира над другите, контролира поведението на другите в съответствие със своите желания и без съпричаствост или загриженост за чуждите нужди или чувства.

11/ Недостатъчен самоконтрол

Човек с тази схема показва трудности в областта на самоконтрола, нетърпелив е да достига целите си, трудно сдържа импулсите и чувствата си.

Ориентираност към другите

В тази област фокусът е върху желанията и чувствата към другите, за сметка на собствените нужди. Клиентите с тези схеми се стремят по този начин да получат любов, одобрение или за да избегнат наказание. Типичния семеен стил е базиран на условното приемане: детето трябва да подтиска важни аспекти от себе си за да получи любов, внимание и одобрение. В такива семейства емоционалните нужди и желания на родителите, както и социалния статус са по-важни от нуждите и чувствата на детето. Схемите от тази област са:

12/ Подчинение

Характерно е прекомерно подчинение на другите, най-често за да избегне гняв, санкции или изоставяне. Подтиска собствените си предпочитания и желания. Често се наблюдава прекомерна отстъпчивост. Обикновенно това води до натрупване на гняв.

13/ Саможертва

Пренебрегва собствените си нужди,за да е в помощ на другите. Проявява силна емпатия към чуждата болка. Понякога водещо е чувството, че собствените нужди няма да бъдат посрещнати адекватно, ако не се грижи за другите.

14/ Търсене на одобрение

Клиенти с тази схема се фокусират върху спечелването на одобрение, признание или внимание от другите хора. Чувството за самоуважение е пряко зависимо от реакцията на другите. Понякога включва прекомерно изтъкване на статус, външен вид, богатство или постижения/ като средство за получаване на одобрение, възхищение или внимание, а не заради власт или контрол/.

Свръхбдителност

Схемите от тази област се характеризират най-общо с прекомерно подтискане на спонтанните чувства и импулси и приемане на ригидни правила, често за сметка на щастието, релаксацията, близките взаимоотношения. Стремежа да се избегнат грешките доминира над удоволствието, забавлението и отпускането. Схемите са следните:

15/ Негативизъм / Песимизъм

Фокусът е върху негативния аспект на живота / болка, смърт, загуба, разочарование, конфликти, вина, обида, грешки и т.н/ Характерни са  очакванията, че нещата ще станат лоши – в работата, финансите и т.н.

16/ Свръхконтрол

Схемата е свързана с вярването, че човек трябва да подтиска емоциите си. Най-честите области на подтискане са – гнева и агресията; позитивните импулси / сексуална възбуда, наслада и др /; чувствата. Набляга се на рационалното.

17/ Твърди стандарти

Основно е вярването, че трябва да се стреми да изпълнява високи перфекционистични стандарти на поведение и справяне, обикновено за да избегне критика. Това води до напрежение, трудност да се намали темпото и свръхкритичност към себе си и другите. Честа е неспособността да изпитва удоволствие и да се отпуска. Твърдите стандарти се представят като: 1/ перфекционизъм, прекалено внимание към детайлите или подценяване колко е добро собственото представяне свързано с нормата; прекалено фокусиране върху срокове и ефективност. 2/ ригидни правила и „трябва” в повечето области на живота.

18/ Наказателност

За човек с такава схема е характерно вярването, че хората трябва да бъдат сурово наказвани за направените грешки. Обикновенно са гневни, нетолерантни, наказващи и нетърпеливи с хората, които не отговарят на стандартите. Трудно прощава своите и чуждите грешки , не желае да обсъжда извинителни обстоятелства, да приеме човешките недостатъци и да се съобразява с чувствата.

За повече информация:

www.schematherapy.com

www.isst-online.com

ОНЛАЙН ПСИХОТЕРАПИЯ

Онлайн психотерапия

Онлайн психотерапията е терапия, при която психологичната помощ се осъществява чрез интернет. Това се реализира предимно чрез skype връзка.

Идеята за провеждане на психотерапия от разстояние не е нова. Телефонните сесии датират още от 60-те години на миналия век с появата на горещи линии за психологична помощ.

Поради нарастващия интерес към онлайн психотерапията и по-широкото и използване през 1997г е създадено Международно дружество за психично здраве онлайн /International Society for Mental Health online/.

Съществуват редица проучвания, които показват, че проведената онлайн психотерапия има същата ефективност, както традиционната „лице в лице“ психотерапия. / Проучване в Университета в Квебек, Канада, 2000г; Проучване в Университета в Мичиган, САЩ, 2006г. и др/. Проучванията са проведени при хора с паническо разстройство, посттравматично стресово разстройство, обсесивно-компулсивно разстройство и депресия.

Изследвания публикувани в сп. World Journal of Psychiatry, показват, че клиентите получили лечение чрез видеоконферентна връзка имат високи нива на удовлетвореност.

Предимства:
Спестява време / не е необходимо напускане на дома или офиса/. Това е удобно за хора с натоварен график на работа.

Премахва географските ограничения. Позволява консултиране и терапевтиране от всяка точка на света. Това е удобно както за хора живеещи в отдалечени райони на страната ни, така и за живеещи в чужбина. За тези които живеят извън рамките на България предлага лесен достъп до психотерапевт, който говори на техния майчин език.

Някои хора се чувстват по сигурни и защитени, когато са онлайн. По този начин преходът към себеразкриване може да случи по-бързо.

Недостатъци:
Технически трудности/ смущения в настройките, поради лоша интернет връзка/, което може да предизвика разсейване, както от страна на клиента, така и от страна на терапевта.

Затруднение от страна на терапевта за пълна оценка на невербалните знаци на клиента, като поза на тялото и др.

Онлайн терапията се провежда по същата схема, както и традиционната „лице в лице“ психотерапия. Онлайн могат да бъдат приложени и трите основни психотерапевтични направления: Когнитивно-поведенческа психотерапия, Схема терапия, EMDR терапия.

Първата сесия е диагностична с продължителност 1ч. Терапевтичните сесии онлайн се провеждат след предварително записан час на Всяка сесия се заплаща предварително, след записан час за сесия.

Възможности за плащане:
Банков превод

ГРУПОВА ПСИХОТЕРАПИЯ

Груповата психотерапия е специална форма на терапия, при която малък брой хора, се срещат под ръководството на професионално обучен птерапевт, за да си помогнат сами и един на друг. Терапията е широко използвана и е стандартна терапевтична възможност повече от 50 години.

Помислете върху това? Всеки от нас е бил отгледан в групова среда, било чрез нашите семейства, училища, организационни дейности или работа. Тава е различната среда, в която растем и се развиваме като човешки същества. Груповата психотерапия не се различава.Тя осигурява място, където се събирате заедно с други, за да споделяте проблеми или притеснения, да разбирате по-добре собствената си ситуация и да се учите от и с всеки друг.

Груповата терапия помага на хората да учат за себе си и да подобрят междуличностните си взаимоотношения. Това помага на хората да правят значителни промени, за да се чувстват по добре.

 Групата работи! В проучванията, сравняваи груповата психотерапия с индивидуалната терапия, се оказва, че груповата тераия е ефективна, тя помага на хората да повишат качеството на живота си.

Груповата терапия може да бъде полезна за много различни хора, от тези, които имат проблеми с междулиностните взаимоотношения, до тези, със депресия, безпокойство, сериозни медицински заболявания, прситрастени разстройства и поведенчески проблеми.

Ролята на терапевта е да оцени проблемите на всеки член преди хормирането на групата. Обикновено има смесица от членове, които могат да се учат един от друг. Всъщност хората с различни силн страни и трудности често са в най-добра позиция да си помагат един на друг.

 Времевата ангажираност зависи от вида на групата и от естеството и вида на вашите проблеми.

Не е необичайно да се чувствате неспокойни, когато се присъедините към група, но скоро ще започнете да развивате чувство на интерес и доверие. Повечето клиенти считат, че груповата терапи осъгурява много  разбиране и спокойствие, защото им дава възможност да говорят с други, които изпитват подобни проблеми, в емпатийна, поверителна обстановка.Много хора, които са преживели групова терапия, вярват, че съвместната работа с други е полезна.