Да си смел означава да не се страхуваш от страха си

Искате ли да напуснете работа, да намерите нов път, да оставите човека, който ви дърпа назад?  Но не смеете да направиш това, защото се страхувате. Страхувате се, че ще съжалявате за решението си, че ще сбъркате, страхувате се, че няма да намерите заместител на всичко, което ще напуснете. Този страх е основателен; освен това е необходима смелост.
Бумажный человечек

Смелостта е, когато вървиш напред, въпреки страха.  Смелостта не е отсъствието на страх; да си смел означава да не се страхуваш от собствения си страх.

 Внимавайте: смелостта е завист.  Мнозина ще се опитат да ви спрат. Ще ви кажат, че е невъзможно, че много преди това вече сте опитвали и се сте се провалили. Срещу мечтите ви те ще настроят пазара, ситуацията на пазара и световния ред.  Но именно в предвид всичко това, смелостта ви може да се промени. Смелостта преоткрива света, пренарежда действителността. Смелостта е добродетелта на начинанието.

Вярвате ли в справедливостта? Нужна е смелост, за да се преборите за това.  Живеете ли в любовта? Ще ви трябва смелост за любов, за да възтържествувате.  Това е добродетел, която се храни. Но веригата на нашите малки слабости и отстъпки постепенно намалява способността ни да сме смели.  И обратно, дори най-скромните действия на съпротива ни дават сили за страхотни постижения..

 Има ли време да сме смели?  Не особено. Липсват ни ценности, в името на които бихме могли да съберем силата си и да се втурнем в битка.  Но още повече нашата смелост е заплашена от мания за резултатите, култ към резултатите.  Поне слушайте политиците: те безкрайно отчитат своите постижения, защото просто нямат смелостта да измислят бъдеще.  Смелостта не винаги е постижима. Тези, които са заети с резултата, няма да могат да намерят смелост в себе си: възможността за неуспех ще го парализира и следователно винаги ще предпочет да отхвърлят страхливостта си като предпазливост. Смелостта всъщност печели винаги, дори когато не носи „успех“. Всеки път, когато проявяваме смелост, ние култивираме в себе си волята и свободата си. Разбира се, можем да се провалим. Но истинският провал в никакъв случай не поема риска от провал. Защото тогава ще срещнем смъртта с копнеж и ужас: в края на краищата живяхме живот, без да смеем да станем себе си.  И тогава ще разберем, че липсата на смелост ни коства много повече от смелостта.