Представете си, че болката, която схемите ни причиняват, прилича на бебе. Понякога то е гладно, объркано, уплашено или безпомощно. Не знае от какво има нужда и как само да посрещне потребностите си. Просто плаче, крещи и вика.

Ако се намирате в една стая с това бебе, може да изпитате желание да избягате от плача му, да се отдалечите или дори да го отблъснете. Но ако го направите, то вероятно ще започне да плаче още по-силно и ще се почувства още по-разстроено.

Вместо това го приближавате към себе си. И макар плачът да става по-силен, а тревогата – по-интензивна, го прегръщате и притискате нежно към себе си. Държите го с доброта, състрадание и нежност. Изслушвате го и се опитвате да го успокоите, като му казвате: „Всичко е наред“, „Страх те е“, „Тук съм до теб“ или „Виждам колко си тъжно“.

Опитвате се с любопитство да разберете какво стои зад болката му. Може би е гладно или жадно, може би има нужда да бъде преобуто. Вие признавате, че зад плача и виковете се крие неудовлетворена потребност. Че болката и страхът са истински и заслужават внимание.

Ако се отдалечите или пренебрегнете плача, бебето може да започне да крещи още по-силно. Но ако го държите близо до себе си, с любов и нежност, рано или късно то ще се успокои.

Болката на нашите схеми действа по същия начин. Подобно на плачещо бебе, понякога тя се активира и ни кара да се чувстваме наранени, отхвърлени или изоставени. Но ако сме готови да останем с тази болка и да я приемем с доброта, състрадание и нежност, тя постепенно ще отмине.

Ако обаче се отнасяме към нея с грубост, нетърпение и неприемане, вместо да я посрещнем с любопитство и разбиране, тя ще се засилва.

Болката, породена от нашите схеми, както и тази на партньора ни, ще продължи да се активира във взаимоотношенията ни, независимо дали го желаем, или не.

Можем ли да се отнасяме към собствената си схема болка и към болката на партньора си така, сякаш са плачещо, лишено от грижа и безпомощно бебе? Можем ли да останем близо до тях с търпение, приемане и любов?

Трябва ли тази болка да бъде наш враг, или можем да я приемем като част от себе си, да я наблюдаваме и да се отнасяме към нея с нежност?