Мнозина добре помнят ситуациите, превърнали детството им в кошмар. Спомнят си, че тормозът бил отборен спорт: сестри и братя с охота участвали в тях заедно с родителите им Спомняли  си как майките им не ги забелязвали много дни заради дребнаво нарушение, карали ги да се чувстват самотни.

Много по-трудно е да разберем как тази злоупотреба се е отразила и продължава да влияе върху нас и поведението ни.  Според теорията на привързаността взаимодействието с членовете на семейството в детството създава несъзнателни работни модели: общи идеи за хората, общуването и живота като цяло.

 Представите на децата за големия свят се формират на базата на това, което те наблюдават в своя малък семеен свят.

Ако семейството ви ви е обичало и закриляло, чувствате се достатъчно уверени, за да изследвате нови неща и да поемате рискове, тогава най-вероятно светът ще изглежда пълен с възможности за комуникация, взаимоотношения и самореализация. Дори когато се сблъскате с неприятности, ще ги преодолеете “стабилно”, считайте го за изключение, а не за норма и ще можете да научите важни уроци от опита си. Ето как човек с надежден тип привързаност вижда света.

Но ако в семейството има тормоз и обиди, а детето бъде пренебрегнато или осмивано заради прекомерна чувствителност, то има различен поглед към света. Необичано дете, което не е взето насериозно и постоянно е обвинявано в нещо, се защитава, заобикаляйки се с „броня” и се отдалечава от собствените си емоции. Дете, на което му липсва любов и внимание, остава отворено, но в същото време винаги държи на страха си, страхува се да не бъде отхвърлено.

  Не всеки човек, който се опитва да се възстанови от последствията от трудно детство, е научил тези вредни уроци, но в повечето случаи е важно да се отървем от такива вярвания, за да започнем да живеем свободно и щастливо.

Детето разбира, че любовта никога не се случва просто така: трябва да я спечелите, но можете да я загубите като наказание за неправилно поведение.  Този изкривен поглед към любовта носи болка.

В семейства, в които бойкотите и търсенето на „изкупителна жертва“ са възприети, детето често се превръща в бледа сянка на истинското  си Аз. Изглежда, че от него остава само една черта на главния герой.

Ако майката изразява нарцистични черти или нужда от контрол, тя или се отнася с детето внимателно и благоприятно, или отхвърля и игнорира деетото. Още от детството нелюбимо дете усвоява изкривена представа за себе си и не се съмнява в истинността и .

Както вече споменахме, до определен момент всяко дете е сигурно, че приетите в неговото семейство правила са норма и това се случва навсякъде.  Обидите към някои деца също започват да изглеждат норма и вече в зряла възраст често дори не осъзнават, че някой ги обижда, докато не посочат това.  И дори тогава те по-скоро ще търсят извинения за нарушителя.

 Тази грешка дори не е необходимо да се обяснява. Особено често се образува при този, на когото са се смеели и наричали “слаб човек”,” ревльо”, когато той се е осмелил да покаже болката си.

 За децата изглежда, че ако те са неодобрявани  в собственото си семейство, тогава още повече, няма да ги обичат и да се грижат за тях. . Пораснали, те страдат от факта, че никъде и с никого не могат да се чувстват обичани.  Това е също толкова болезнено, колкото да осъзнаеш, че не си обичан от човека, който те е накарал да дойдеш на бял свят.

Това погрешно схващане е вредно поради няколко причини.  Първо, тя учи да се примирява с неподходящото поведение на другите, считайки го за норма.  Второ, тя дава извинение да не търсите близки отношения с другите, дори ако наистина искате това силно Сигурни са, че любовта и емоционалната близост няма да дадат сила, а напротив, те само ще изчерпват такава.