Не толкова отдавна се смяташе, че мозъкът не се променя от раждането до смъртта и в него не се образуват нови неврони.
Учените вярвали, че навиците, вкусовете и способностите се определят изключително от генетичния код и са вродени.
През последните 20 години обаче има достатъчно доказателства, че мозъкът има способността на неврогенеза (образуването на нови неврони) и невропластичност (способността да се променя под влиянието на опита).
На практика това означава, че макар генетичният набор да определя потенциалните силни и слаби страни на даден човек, натрупаният външен опит играе основна роля за това как човек реализира своите способности.
Невропластичността може да се обобщи като „използвайте я или я загубете“.
Колкото по-често правите нещо, толкова по-силна става връзката между невроните, отговорни за това действие, което означава, че колкото по-голяма е вероятността за успешно извършване на действието в бъдеще (толкова по-голяма е вероятността за активиране на невроните в бъдеще) и толкова по-лесно е дадено действие за вас.
Благодарение на свойството на невропластичността е възможно да се формират добри навици и да се отървете от лошите, както и да се подобри функционирането на мозъка ви и качеството и продължителността на живота като цяло.
За да започнете да препрограмирате мозъка, са необходими следните стъпки:
1. Необходима е концентрация, за да се задейства процесът на невропластичност. Когато се фокусирате върху нова информация или ново действие, вие някак си сигнализирате на мозъка: това е важно, трябва да му обърнете внимание и да го запомните.
2. Необходими са усилия за формиране на нови невронни връзки.
3. Отпускането настъпва, когато действието се превърне в навик.
4. Стремежът е необходим, за да не се откажете да правите нещо ново. Необходима е постоянна практика, защото много бързо след прекратяване на редовните действия се забравя.
След като преминете през тези четири стъпки, вие развивате нови невронни връзки, тоест създавате някакъв нов навик.
Например, ако искате да се отървете от изблици на гняв , първо трябва да се съсредоточите върху моментите на гняв, след което да положите усилия да се въздържите да не го показвате. След известно време ще бъде по-лесно и по-лесно да се контролирате (релаксация), но дори тогава ще е необходимо да продължите да контролирате (аспирация), така че появяващите се невронни връзки да не изчезват.
Използвайки тази техника, можете, наред с други неща, да се отървете от ирационалните страхове, безпокойство и негативни мисли.
