Понякога всичко се променя
Aко в Интернет в лентата за търсене въведете фразата „променете живота си“, ще получим хиляди различни отговори и съвети. Но защо изобщо трябва да променяме нещо? Какво не ни устройва с това, което имаме? Тези въпроси, които на пръв поглед изглеждат прости, засягат самата същност на нашето същество и отношение.
НИЕ ИЗИСКВАМЕ ПРОМЯНА
Според определението на екзистенциалнaта психология всички сме хвърлени в този свят „като възможност за себе си“, като проект, който трябва да се реализира при обстоятелствата, предложени ни от съдбата.
Ние не избираме обстоятелствата, при които се раждаме и израстваме: място и време, социална и историческа ситуация, психологическа ситуация в семейството, роден език и култура, но когато растем, с развитието на нашите нужди, нашето взаимодействие с външни форми…. световният ред…… става по-сложен и селективен.
Целият ни живот се развива в полето на взаимодействие на нашия вътрешен свят с външния и напрежението, което възниква в този случай, ни тласка към промяна.
ПРОМЕНЕТЕ ФОРМАТА
Много от нас имат плодородни етапи от живота, когато се озоват в някои структури, благоприятни за развитие. Например доброто училище за дете му дава възможност да порасне, да поумнее и да придобие нов опит в общуването.
Всяка готова форма е вид екзоскелет, който „хваща“, стяга и укрепва вътрешните ни потенции отвън. Но с течение на времето екзоскелетът се оказва малък, тесен, неудобен, някои части от нашето „Аз“ не се вписват в тази форма, започват да се деформират и след това трябва да се промени нещо навън, за да продължи развитието.
Детето расте и вече не се интересува от училище. По същия начин израстваме от старите форми на нашия живот. Предишна професия, местоживеене, връзка, социална роля или обичайно изображение … Ако започнат да се намесват другите в живота ни, започнат да ни ограничават…, изпитваме нарастващо напрежение, което се проявява в безпокойство, депресия или соматични заболявания.
В основата на тези явления, според един от екзистенциалните психолози Медард Боса, може да стои опитът на екзистенциалната вина – страдащ от липсата на реализация на отделни значения, от това, че не живееш нечий живот като уникален.
Подобно субективно стесняване на жизнения хоризонт е повод да се спра, да се замисля: къде съм, какво правя, какво не ми е наред? И съотнесете истинските си нужди с това, което предлага животът.
Ако имаме смелостта да осъзнаем и да преживеем тези кризи, ние получаваме възможността да достигнем друго ниво на нашето същество, да разширим хоризонта на нашия световен проект. И тогава започваме да избираме за себе си нов модел на нашия живот, да разглеждаме отблизо как можем да живеем по различни начини, да избираме това, което ни вдъхновява.
НИЕ ИЗБИРАМЕ СВОЕТО
Откъде знаеш къде е моето, къде не е моето?…. Където е „горещо“, където има страст, вълнение, интерес, безпокойство във връзка с преодоляването, там е бъдещето, има живот. На другия полюс – студено е, мъртво, скучно и мрачно – не можете да останете там, там малкото живот е приключил. Трябва да го признаете, за да започнете да изпробвате нещо ново върху себе си.
Откъде знаеш по кой път да тръгнеш? За да уловите тези вибрации на вдъхновение и вълнение, опитайте нови житейски обстоятелства и нови позиции в тях. Позволете си да мечтаете и да завиждате на доброто в света.
Често питат психолозите как да се победи завистта. Преди да я „победите“, е полезно да я проучите. Например социалните мрежи демонстрират голям избор от готови модели за успех и там, където нечий успех, ярки прояви ни карат да завиждаме, има енергията на нашето желание: някой е написал книга и аз искам! Някой пътува и аз искам! Някой в зряла възраст отиде да учи? Може би не е късно за мен?
Това е за нас, за желанието, което проектираме върху сбъдването на някой друг; това може да бъде нашата насока за развитие. Въпреки това, когато избираме вектора на нашето развитие, ние сме изправени пред изкушението: да се възползваме от чуждия пример и да пропуснем възможностите си за реализация.
Можете да смените работата си, партньора, държавата на пребиваване – каквото и да е, и въпреки това да чувствате недоволство, дисхармония, заседнали в нещо важно.
Често можете да чуете от успели хора: „Достигнах върхове на кариерната стълбица, има статус, пари, слава, но усещането, че не живея“. Имаме много външни мостри, модели, към които “уж” трябва да се стремим.
Сами по себе си те са добри, правилни: по-добре е да бъдеш здрав от болен, богат от беден, красив от грозен. Но всеки готов модел е опростяване, омаловажаване на нещо по-сложно и живо.
Много важна вътрешна задача е да схвана несъответствието между моето съществено „Аз“ и това условно идеално, но предложено отвън. Разминаването между истинското „Аз“ и идеала, наложен ни може да доведе до неразбиране на себе си, до загуба на идентичност, до изчерпване на енергията.
РАЗШИРЯВАНЕ НА САМОЛИЧНОСТТА
Често отказваме да въплътим значителни части от нашето „Аз“. Като правило неизживените, непроявени страни на нашето „Аз“ са онези, които не могат да разберат, оценят и ни помогнат да развием родителите си. Някой „не е имал право“ да бъде слаб, а някой – силен, някой е криел прагматизма си, а някой – емоционалността си.
Абсолютно всеки човек има свои непроявени аспекти на личността, които на определен етап от живота му биха могли да станат изобретателни и в известен смисъл просто благотворни. Да си позволите да осъзнаете какво е „латентно“, какво е плашещо със своята латентност, често е мощен тласък за разширяване на вашата личност и живот.
Отговорът винаги е индивидуален и уникален, но е важно да запомните, че зад всяко търсене на външни промени има нужда да живеете някои значими аспекти на вашето „Аз“. Независимо дали ще изберем нов партньор в живота или държава за емиграция, дали ще сменим професията или социалната си позиция, дали започваме обновяване или революция – всъщност избираме новата си идентичност или разширяваме старата.
И само искреното приемане на истинските ни чувства и нужди при избора на нов формат на живот ще ни помогне да се придвижим към разширяване на хоризонтите и по-пълно въплъщение в свет
