“Страхът никога не е открит в опасност, а вътре в нас.”

~ Стендал

Страхът е универсално преживяване, което е познато на всеки човек и всяка кълтура и играе ключова роля за нашето оцеляване. Ако никога не сме изпитвали определено количество страх( онази правилна доза, която ни защитава), в крайна сметка бихме допуснали повече грешки или в крайна сметка бихме изложили оцеляването си. Тази защитна доза от страх се нарича предпазливост. Въпреки това,прекомерната предпазливост поражда вид зависимост,която не е нито положителна, нито стимулираща растежа. Когато зависим от страха да защитим себе си, ние всъщност не защитаваме себе си, а се крием. “Аз се страхувам от нещо през целия си живот…”,”Изглежда страхът винаги е след мен…”, “Страхувам се от всичко и всички…..”(сега това е всичко, което мозъкът ви прави)

Да вземем за пример децата…

Те обикновено преминават през фаза, когато се страхуват от тъмнината; когато родителите включат светлината на спалнята, страхът магически изчезва( но изчезва ли защото светлината се включва или защото усещат комфорт и безопасност на присъствието на родителите си?)

Всъщност наистина ли се страхуват от тъмното? Или се страхуват от това, което си представят, че се крие в тъмнината?

Както е при децата, страхът при възрастните възниква много повече от това, което те смятат за източник на страх( разпад, проблем в работата, стартиране на нов проект, промяната на живота). Проблемът е, че в тъмнината това от което се страхуваме не можем да включим светлината, както го правехме когато бяхме малки. За това повечето от нас се опитват да контролират страха като търсят логически и рационални обяснения(страхът е емоционално преживяване, което не може да бъде решено от самата логика.), като по този начин се опитва да предскаже бъдещето( ако знаете какво трябва да дойде няма причина да се страхувате).Тази логика ни дава усещане за контрол и това усещане облекчава мъките, породени от страха.

От друга страна, има и такива, които изправени пред страха, се опитват да останат неподвижни, за да не вдигат шум( по този начин страхът няма да ги намери или така смятат): “Изправен пред тази ситуация предпочитам да не правя нищо”, “Не искам да изпадам в беда.”, “Вече знам какво да очаквам от тази ситуация ако се променя, не знам дали нещата ще станат по-добри или по-лоши”.

Страховете на възрастните обикновено се наричат тревожност.

С други думи страхът и тревожността обикновено се основат на един и същ физиологичен механизъм.

Когато сме изправени от безпокойство, повечето от нас са склонни да бягат. Избягваме да правим нещата, да сме около хората, отлагаме вземането на решения, представяме си, че тревожността ще ни накара да изгубим контрол , да полудеем или дори да умрем. “Когато съм в тълпа имам склонност да се безпокоя”.( но тревожни ли сте поради броя на хората или какво мислите, че тези хора могат да мислят за вас?), “Когато отида на място където никога не съм бил, винаги трябва да разбера къде е изхода.”( контролирането и знанието къде е изхода само да избягате от безпокойството/страха, а не да го разрешите), “Когато се сблъсквам с нова ситуация се тревожа.”( незнаейки какво предстои,че човек не може да предвиди какво ще се случи, така че не самата ситуация е плашеща, а липсата на контрол върху нещо, което всъщност поражда страх.”, “Това е моята работа от мечтите, но се страхувам да започна.”( страхуваш се от самата работа или се страхуваш да не успееш в мечтаната си работа….да не се справиш с нея, никога да не станеш човекът, който си мечтал да станеш някой ден).

Страхът на повечето хора е неизвестното. Непознатото е тъмно, празно място, като пропаст, където човек не може да види края……тъй-като неизвестността е страшна. Има хора, които предпочитат да останат в ситуацията, която вече познават( “Боли, но аз ще търпя…..”), като по този начин ще попречат да познаят непознатото и да видят, че няма причина да се страхуват, на първо място, няма причина да бягат, няма причина да се скрият, няма причина да губят толкова много време и да страдат от силно емоционално изтощение.

Избягването на страха е обичайна стратегия…..но само осигурява моментно облекчение…., страхът ще се върне по-силен, по-хитър и много по-коварен.

Може да продължим да бягаме през целия си живот и по този да продължим да се занимаваме с лъжливото предположение, че с бягането контролираме страха. И всъщност ние сме тези, които продължават да бягат, не страха.

Докато бягаш изразходваш цялата си енергия, понякога пребързваш да вземаш решения, понякога не вземаш решения, които трябва да бъдат взети. И така се изморяваш и ставаш все по-изморен. Междувременно страхът все още е там, изграждайки сила, защото страхът никога не се изморява….и докато бягаш страхът се угощава с това, че бягаш и се засилва.

Докато бягаме ние всъщност признаваме, че се страхуваме, осъзнавайки, че страхът е вътре в нас, не извън нас.