Неравноправието в отношенията не предвещава добро, много е вероятният резултат би бил да сте неудовлетворени от нръзката си и партньорът ви също.  Също така е малко вероятно да успеете да промените партьора си, повече что хора не желаят половинката им да се опитва да ги “превъзпитава” Те искат да бъдат обичани такива, каквито са. А дори и поради някаква причина да успеете, резултатът е много вероятно да не бъде този, който сте очаквали.

Най – адекватният вариант при избор на партньор, който вече е “завършен” като личност. Човек, знаещ какво иска от живота, с установени ценности и цели. Грешно е да мислите, че влизайки в ролята на родител, избранникът ви ще придобие качествата, които според Вас му липсват. 

Ако мислите, че човекът до Вас ще ви бъде благодарен, затова че сте му “оправили” живота, дълбоко грешите. Това всъщост показва вашата скрита нужда да се чувствате нужни.

Колкото и да е странно, нуждата да помагаме и като цяло „даването“ често е изключително егоистичен акт.  Ако оценявате себе си по това, какво може да предложите на другите, това е сериозен проблем.  И няма да го разрешите, като „коригирате“ другите хора. Не евнужно да спасявате когото и да било, за да бъдете обичан.

Отношенията не трябва да са акт на милосърдие. Заслужаваш най-доброто и твоя “несъвършен” партньор също.  Ако искате да помогнете, помогнете, но не се обвързвайте с този човек по романтичен начин.  И ако наистина имате желание да се погрижите за нещо, погрижете се за развитието на себе си във връзката си, без обаче да “спасявате” другия.