Но времената се променят и самодостатъчните жени сега изглеждат съвсем различно, отколкото дори преди 40 години.

Портрет на самотна жена: очакване срещу реалност

Портретът на съвременна самотна жена се промени много в сравнение с това, което беше преди 100 години.

Ако по-рано се смяташе за самотна,  за това че не може да се омъжи поради ниското си положение в обществото, поради факта, че родителите не могат да събират зестра, защото тя не отговаря на стандартите за красота и образование. Или пък не може да си създаде имидж в обществото, сега има толкова много самотни жени – успешни, красиви, секси, финансово независими, със собствен автомобил.

Но все пак са сами. Някои са заобиколени от обожатели, които само привидно се стремят към интимност, но всъщност ги използват единственно за плътски удоволствия.  Този тип жени, всеки път се надяват на нещо повече, но след поредица от разочарования и неоправдани очаквания, вялрата й секва.

Отваряйки факта, че те също имат човешка душа, те започват да излъчват студенина, която отблъсква другите. Това затвържава още повече техните вярвания и в резултат отказван да разкриват каквото и да е било пред друг човек. 

Някои не си позволяват да допуснат до себе си дори партньор, който искрено иска да бъде в живота им.

Други отхвърлят брака, въпреки че имат дългогодишна връзка.  Такива жени понякога също чувстват абсолютна празнота и социален натиск.

Жените, които съзнателно избягват отношенията с мъжете, също могат да бъдат несемейни. Те са постигнали много в живота, като правило имат деца от предишни бракове и понякога дори съпруг, с когото са поддържали неутрални приятелски отношения.

Такива жени често не желаят да общуват с мъжете, защото не виждат причина да губят време, ако имат всичко.  Те са в състояние да издържат семействата си, имат къде  да живеят, могат да си позволят да платят сами вечерята в ресторант или да си купят желаната рокля, а също така да отидат на екскурзия за своя сметка.  Така че защо да се натоварват?

Независимо от възрастта  или положението, за много самотни жени отношенията не са удоволствие, а война, опит да се утвърдят, да се чувстват значими и да “заслужат” любовта на партньора.

Странно, но често самотните жени имат твърде висока самооценка. Те  си дъздават образа на идеален партньор, изготвяйки списък с изисквания, които той трябва задължително да покрие.

Такъв тип жена обича себе си нарцистично. Възхищава се и се гордее със себе си до такава степен, че очаква признание и от другите. В същото това, което партньорът й наистина е способен да й даде, нея неря интересува: важно е само сценарият, който тя е създала да бъде следван.

Вярно е същ, чче съществуват потенциални партньори, които се съгласяват да спазват тези условия.  Някои са готови да си затворят очите, ако според тях жената е млада, привлекателна и секси.

От по-възрастните жени понякога очакваме повече мъдрост и зрялост.  Говорим за по-висок статус в обществото, успехи и постижения: съществуват и мъже, за които е важно да се гордеят с половинката си. 

Друга често срещана причина за самотата е липсата на комуникационни умения.

Такива жени не се опитват да разберат партньора си и отказват да изградят равни отношения.

Но във всяко партньорство, независимо от пола, уважението между хората и способността за компромиси са много важни. Мъж или жена еднакво се стремят да гарантират, че техните усилия, чувствата им са разпознати и не се приемат за даденост. Ето защо нежеланието на единия от партньорите да разбере другия неизбежно води до трудности.

Някои жени не вярват, че могат да заинтересуват мъж със своите вътрешни качества, знания и хоризонти. Те вярват, че появата на дете щерймрусигури контрол над партньора.  Или пък си въобразяват, че сексът ще им позволи да манипулират мъжа – колкото повече той иска, толкова повече власт има една жена над него.  Но такива сценарии по правило завършват с разбити очаквания и резолтатират в самота.

Като възрастни използваме онези модели на поведение, които възприехме от родителите си в детството.  Ние получаваме част от нагласите и вярванията йм за това как “трябва” да се държим в определени ситуации.

Но родителите ни учат на най-важните уроци чрез пример и то причмерът, който те са научили от своите родители. 

Често синът избира жена, която по природа е подобна на майката. Същият модел важи и за дъщерите отнесен към бащите им. Майките показват на дъщерите си кои мъже да обичат и кои да избягват, какво да очакват от тях и какво не си струва да понасят в една връзка.

Когато започнете да разбирате причината за самотата на жената, често се оказва, че тя е отгледана от самотна майка или майка, която е заела всички други роли но не и на жена в собственотосси семейство. Или онзи сценарий, наподобяващ холивудска продукция, в който майсата, вече окзазала се от ролята си на жена поддържа семейството си само в името на децата. А всъщност всичко, което момичето видя, бяха скандали, сълзи и побоища.

В същото време това, което научава от примера на майка си е, как да търпи безропотно, как да жертва себе си, да се отрича от всичко, да се унижава, да се извинява (дори когато е права) и да живее с човек, когото не обича.

Майка, която постъпва по алтернативен начин: показва, оново казвам, чрез пример на дъщеря си, че трябва да се направи всичко възможно, за да се избегне подобни грешки и да не бъде с човек с подобно поведение като това на баща си.  Но как да изградим здрави отношения и как да изберем подходящия съпруг, тя не казва, защото всъщностття самата не знае начинът. 

В резултат на това едно момиче, като порасне, или повтаря съдбата на майка си, или прави точно обратното.  Поставя нереални изисквания и избягва интимността.

Не забравяйте поговорката: „Не образовайте детето, образовайте себе се, защото децата ви все пак ще са като вас“. Поведението ни до голяма степен влияе на това как децата ще се държат с другите , дали ще бъдат щастливи или напротив – нещастни, в бъдещето си семейство. 

Когато става дума за партньорствата, тогава има няколко разрушителни модела на поведение, които се предават от майките на дъщерите. Ето две от тях.

Първият модел – жена остава в семейството си заради децата и постоянно жертва себе си заради тях.  Тя смята, че се справя отличн,  но в действителност учи децата си само на това че винаги другите са по важни, че чуждият живот е далеч по ценен от собствения, което от своя страна създава у детето убеждения които остават с него понякога до края на живота му.  Детето живее с илюзията, че има здраво семейство. Но в действителност картината изглежда само така: родителите се преструват, че са влюбени, уважават се един друг и това е техният съзнателен избор да бъдат заедно.

По този начин се издига максимата, че човек не трябва да бъде, а изглежда.  Майката се учи да крие емоциите си, да бъде зависима от другите, да отрича собствените си желания и да дава приоритет на другите. Дъщерят, от своя страна, възприема майка си като неспособна. Виждая не като отделен индивид, а като придатък към съпруга и децата си.

Вторият модел изглежда така:      Жена се отказва от личния си живот в името на детето, защото иска да предаде цялата си любов на него, опитвайки се да му бъде едновременно майка и баща. Такива момичета често израстват като зависими от майките си жени, неавтономни, понякога разглезени, инфантилни, взискателни и превърнали “другият” не в свой партньор, а в своя патерица. 

Те свикват с факта, че техните желания се изпълняватн на секундата. Сигурни са, че “мама” ще направи всичко, ще помогне във всичко, ще даде всичко.  Но когато пораснат ролята на “мама” се заема от друг и това най – често е партньорът. 

Какво се случва с майката в този случай?

По време на отделянето на детето от семейното гнездо, тя има два варианта:  Първият е да пусне дъщеря си, но да рискува да остане сама, защото вече прекалено дълго време е отхвърляла себеси като жена. Вторият  е упорито да навлиза в личния живот на вече възрастното дете. И в този случай, под прикритието на добър съветник, майката се превръща в „трето колело“ и разрушава връзката на дъщерята.

Тя от своя страна свикнала да слуша мама във всичко, отхвърля партньора, най – често описвайки го като “грешния човек”.А майката постоянно й напомня: „Ти заслужаваш повече!“

Уви, това търсене на перфектен партньор, понякога отнема целия живот.  В резултат на това възрастната вече жена остава сама с майка си. Или с майка и детето си, ако все пак е намерила време да роди в натоварения си график.

Не забравяй, че ти пишеш своя житейски сценарий. Когато сте изправени пред проблеми във връзка с партньор, отричане на нещо женствеността и пожертване себе си, представи си дъщеря си на твое място.

За да защитите себе си и детето си от грешки, напишете на отделен лист всички проблеми, които сте срещнали във вашата връзка.  И тогава се запитайте: какво бихте посъветвали дъщеря си в подобна ситуация?  Много е важно да се отговори на въпроса от гледна точка на опита и любовта. Запомнете: разбирането и разпознаването на даден проблем е вече половината от пътя към неговото решаване.