В различни възрасти виждаме приятелството по различни начини.

Защо тийнейджърските компании се разпадат, приятелите от детството рядко остават с нас за цял живот, а намирането на нови не е лесно?

Изглежда, че днес социалните мрежи ни свързват за секунди, а липсата на плътни граници в мрежовата комуникация ни позволява бързо да установим контакт с всеки непознат, дори и на края на земята. Но търсенето на истински близък приятел остава остър проблем, който може да бъде разрешен само чрез личен контакт. Защо това се случва?

В НАЧАЛОТО НА ПЪТУВАНЕТО

Когато се раждаме, ние се стараем с всички сили да не сме сами. Всъщност за бебето това е равносилно на смърт: то е безпомощно, а светът е опасен….Разбира се, симбиотичните отношения с майката, за която жадуваме през първата година от живота, малко приличат на приятелство.

Роднините, за разлика от бъдещите приятели, ни обичат просто така, защото това сме ние, такива, каквито сме. Но тези първи контакти с близки до голяма степен определят как ще бъдем приятели, когато пораснем.

Основите на личността, стила на поведение и навиците зависят от това как се развива нашата комуникация със значими възрастни в детството.  И тогава можем да потърсим приятелство, което ще направи възможно възпроизвеждането на познати сценарии на отношенията или да послужи като арена за игра на ранни емоционални травми. Така че детето на отхвърлящата майка рискува завинаги да играе ролята на ” втора цигулка”.

А този, който е възпитан от любящи роднини, едва ли ще се съгласи на подчинено положение.

Ако в ранна детска възраст отношенията с родителите са най-важни за нас, в юношеството приоритетите стават различни.

В този момент на преден план излиза задачата за съзнателна раздяла с родителите, създаване на система от лични ценности, за разлика от семейството .

Може би приятелството в периода на пубертета трябва да изпълни своята роля и/ или да изчезне, или да се развие в нещо по-голямо, по-дълбоко.

Ефект на взаимопомощ

В след-юношеския период нашата собствена група за поддръжка все още има значение за нас, но нейните функции се променят. Познаваме себе си по-добре и се нуждаем не само от компания, но и от приятели по душа.

“Младежкото приятелство укрепва нашата идентичност”.

Изяснете желанията си

За да разберете какво ви дава приятелството и какво очаквате от него, задайте си няколко въпроса:

Докато размишлявате над отговорите, ще отделите онова, което си струва да търсите в приятелствата, от онова, което не може да се намери в тях.

*Кое е най-важното нещо в приятелството за мен?

*Какви качества ме привличат като приятел?

*Какво ми липсва във връзката с приятели?

*Какви нужди на приятелите ме удовлетворяват?

*Могат ли други хора да задоволят същите тези нужди?

* Мога ли сам да задоволя тези нужди?

Да виждаш “сродни души” като приятели, да се привързваш към тях е естествено, но експертите не съветват да бъркаме семейните и приятелските отношения. При приятелството имаме по-малко задължения и повече лична свобода.

Загубата на приятел е трагедия, която само с възрастта приемаме по-рязко.

Най-често причините за прекратяването на отношенията са различни сектори, нива и темпове на развитие. С течение на времето всеки от нас формира картина на света, ценностите, погледите на живота. Печелим личен опит и често той е много по-различен от опита на приятели.

Преживяването на сблъсък с променената визия за реалността, както собствената, така и на приятел, не е лесно. Но всеки има право да живее, както смята за разумно.

Приятелството се прекъсва по различни причини, но може да изгубим само това, което притежаваме. Другите не са наша собственост. Те не могат да бъдат притежавани. Просто поддържаме връзка с тях, дълго или кратко време.

Траекториите на нашите житейски пътеки се сблъскват и се разминават, временно или завинаги.

В днешно време, за да се ориентираме в живота, трябва да знаем много повече от нашите предшественици. Ние отделяме много усилия за намиране на правилния в огромен информационен поток. В същото време трябва да се защитим в този поток.

От друга страна, интернет ни дава възможност да намерим съмишленици. Независимо от това, понякога изглежда, че срещата с идеален приятел е дори по-трудно от истинската любов.

Идеята, че съществува истинско приятелство, е отражение на нашия копнеш за невъзможно, перфектно сливане с друг.

И все пак, всеки според мен всеки има връзка, която смята за вярна 🙂