Според експерти на СЗО всяка година в света се регистрират от 800 хиляди до 1 милион случая на рак на гърдата. Не са редки случаите, при които при жена с диагноза се развива депресия.
Kакво да се прави, ако някой от близките ни се сблъска с това заболяване.
Тези препоръки са полезни както в началния период, когато жената изпитва най-силен шок от реализацията на своята опасна диагноза, така и по време на лечението и на етапа на рехабилитация. Не забравяйте, че ролята на близките е много важна. Благодарение на комуникацията със семейството и приятелите, човек отново може да се почувства силен, обичан, нужен и способен да спечели.
Първият труден период е шоковата фаза, когато човек научи, че има опасно заболяване. Тази фаза може да бъде придружена от безпокойство, паника и страх. На този етап е важно близките да покажат готовността си да помогнат, а не да оставят болния насаме с болестта. Добре е, ако успеете да посетите лекаря с пациента, да вземете тестове, да помогнете при събирането на информация и документи за лечение.
Тогава може да дойде фазата на отричане на болестта. Пациентите често отлагат хоспитализацията, като проверяват отново диагнозата и губят ценно време. През този период са възможни нарушения на съня, невротични състояния и връщане на страховете на децата от тъмнина или самота. Единствената правилна позиция на близките е търпение, внимание, подкрепа и съпровод по време на посещения при лекар.
След това идва фазата на агресия , свързана с търсенето на причината за заболяването и идентифицирането на виновника. По правило страхът се крие зад всички агресивни атаки срещу лекари и близки.
Приемайки агресия върху себе си, вие помагате на психиката на болния човек да се освободи от разрушителни емоции. Важно е да запомните, че всички обидни думи не се отнасят лично до вас – те са продиктувани от страх и силно пренапрежение. Опитайте се да приемете този прилив на емоции. Пациентът не трябва да бъде оставен сам със своите преживявания, тъй като агресията, не изпръскана навън, може да доведе до усложнения и мисли за самоубийство.
Следващият етап е фазата на договора. През този период е важно максимално да се поддържа положително и активно настроение на пациента. Напомнете и за силните и страни на нейната личност и как е преодоляла други трудности.
Фазата на депресия се среща по правило при всички тежко болни хора. Най-често през този период човек осъществява лош контакт, спира да се кара и избягва приятели. В тази ситуация можете да подкрепите човек по различни начини: мълчаливо присъствие, тактилен контакт, разговори.
Важно е да споделите преживяванията на пациента, да й покажете, че не е сама, че борбата продължава за живота . Не можете да се опитате да извадите човек от това състояние твърде бързо. Това е определена фаза на адаптация на психиката към болестта. Но ако това състояние продължи дълго време, е необходима медицинска подкрепа.
Във фазата на приемане на болестта се извършва качествено преструктуриране на мисленето и преоценка на ценностите. Това е фазата на духовен растеж и нормализиране на психологическото състояние. На този етап човекът мобилизира всички сили за борба с болестта. Но помощта на близките все още е важна.
ГОВОРЕТЕ ЗА ЧУВСТВА
Отричането на негативни чувства на пациента лишава и двете страни от възможността да намалят вътрешното напрежение. Обяснете своите притеснения, бъдете искрени и покажете, че виждате силен човек в жената. Общувайте открито, не изолирайте пациента от живота на семейството и близките. Когато жената се занимава със семейни дела, оказва подкрепа на семейството си, тя се чувства по-уверена.
В процеса на комуникация създайте условия, така че пациентът да може да споделя с вас своите емоции, страхове и трудни чувства. Опитайте се да разберете какво се крие зад твърденията и действията на пациента.
По правило страхът се крие зад агресията, а поведението на „капризно дете“, плач или раздразнителност е сигнал за изчерпване на адаптивните механизми на психиката. През такъв период трябва да дадете време на човека да се събере и възстанови.
ДЕМОНСТРИРАЙТЕ ГОТОВНОСТ ДА СЕ СПРАВЯТЕ ЗАЕДНО С ТРУДНОСТИТЕ.
Това изгражда чувство за сигурност и намалява безпокойството. Бъдете чувствителни към желанията на пациентката и ѝ предлагайте възможности за дейности, които я разсейват и я допълват. Гледане на филми заедно, релаксираща музика, разходки на чист въздух, приятни срещи с приятели. Ако е възможно, потърсете психолог, който да ви помогне да преминете през труден период.
НЕ СЕ ПРЕДАВАЙТЕ ПРЕКАЛЕНО
И все пак, не можете да се приспособявате прекалено много към пациента, нарушавайки своите интереси – това намалява искреността на връзката и източва силите ви. Говорете за вашите нужди спокойно и поверително. Откажете предварително да се съобразите с неизпълними искания, като подробно обясните отказа си.
ПОСТАВЯНЕ НА ЦЕЛИ
Планирайте за бъдещето, поставете си постижими цели. Ако човек види реалните резултати от усилията си, това връща вярата в себе си и възможностите си.
НАСЪРЧАВАЙТЕ ИНИЦИАТИВНОСТТА
Поддържайте всякаква активност и независими решения на пациента. Не се опитвайте да правите всичко за нея. Така само ще я лишите от желанието да преодолява трудностите сама и да се бори за себе си. Попитайте какво пациентът иска и може да направи сам. Вашата задача не е да спасявате, а да спомогнете за поддържането на активност в живота и вярата в преодоляването на болестта.
ПОДКРЕПЕТЕ МОРАЛНО
Жената винаги е жена. Похвали я, посочи подобрението й във външния вид, повишената активност, доброто настроение и всякакви положителни промени във външния й вид или психологическото й състояние.
