Ние се пристрастяваме

Любовта не се нарича наркотик напразно. Когато сме влюбени, в мозъка ни се активират същите области, както при наркоманията. Чувстваме се еуфорични и искаме да изживяваме тези преживявания отново и отново. В известен смисъл влюбеният човек е почти наркоман, но не рискува здравето си, а по-скоро обратното.

Ние не мислим за себе си, а за “нас”

Вместо да казваме и мислим „аз“, ние започваме да говорим и да мислим „ние“. Каква е разликата? Неотдавнашно проучване показа, че тези, които по-често използват местоименията „аз“, „моят“, „аз“, са по-склонни към депресия, отколкото тези, които са свикнали да казват „ние“ и „нашето“ – което още веднъж доказва, че любовните отношения водят до подобряване на здравето.

Ставаме все по-мъдри

Любовта е полезна за психиката. Влюбените имат по-високи нива на допамин, хормон, свързан с удоволствие, желание и еуфория. Връзките на двойките насърчават дълъг живот, мъдрост и силно психично здраве.

Ние сме по-склонни да подкрепяме другите

Доверието и подкрепата са изключително важни във връзките и мозъкът ни е готов да ни помогне по всякакъв начин. Изследванията с ЯМР показват, че когато сме влюбени, активността на фронталните дялове, които са отговорни, по-специално за преценката и критиката, намалява и ние сме по-малко склонни да критикуваме или да се отнасяме скептично към хората, които са важни за нас.

Ние сме по-малко стресирани

Нашият мозък не забравя усещанията от първото докосване на любим човек. Изненадващ факт: когато просто държим ръката на партньора си, това го предпазва от стрес, понижава кръвното налягане и намалява болката.

Центърът за удоволствие на мозъка буквално свети

След като проучиха реакциите на мозъка на хората, които признаха един на друг „лудата си любов“, учените установиха, че активността на „центъра на удоволствието“ на всеки от тях се е увеличила драстично, когато са видели … снимка на любимия си. За разлика от това, в зоната на реакция на стрес активността намалява.

Чувстваме се в безопасност

Връзката, която обвързва влюбените, е подобна на връзката между дете и майка. Ето защо „вътрешното дете“ се включва в нашия мозък и нашите детски чувства, например, на пълна сигурност, се връщат при нас. Изследванията също така показват, че когато сме влюбени, мозъчните области, свързани със страха и негативните емоции, намаляват в активността.

Поглеждайки към житейската си история, съгласни ли сте с по-горе написаните редове ? 🙂