“ТРАВМИТЕ” В ДЕТСТВОТО-ПРОКЛЯТИЕ ИЛИ ШАНС ЗА РАЗВИТИЕ

Резултат с изображение за травмите, които носим в себе си

“ТРАВМИТЕ” В ДЕТСТВОТО-ПРОКЛЯТИЕ ИЛИ ШАНС ЗА РАЗВИТИЕ

Често превличаме партньори, които сякаш затвърждават травмите ни. И това може да продължи цял живот, ако не положим услилия да се излекуваме.

Най-много енергия се съдържа именно в нашите травми. Излекуваме ли ги, те се превръщат в източник на неподозирана сила.

Когато сами себе си променяме, това автоматично се отразява върху отношенията ни. Никой не може да ни направи щастливи, ако не сме ангажирани със собственото си щастие.

Промяната настъпва, когато стане по-трудно да страдаме, отколкото да се променим.

Трябва да си даваме сметка, че когато стъпва във взаимоотношения с другия, всеки носи своите травми. Само че работата на другите не е да лекуват нашите рани, а само да ни ги посочат. Всичко друго не е тяхна отговорност.

Ако ние не повярваме, че сме прекрасни, партньорът ни или другите хора в живота ни, не могат да ни помогнат. Първо ние трябва да повярваме в себе си, а за целта е необходимо да се опознаем.

Бебето не умее да бъде критично към онова, което му казват. Представете си, че сте едно наивно дете, което просто не иска да го нараняват. Не заемайте позата на жертва, така само си гарантирате страдание. В края на краищата, ако някой живее, за да ни нанася рани, проблем със себе си има той, не ние.

Петте травми, които носим в себе си

 

Страх от отхвърляне

Тази травма се формира още докато майката е бременна. Било защото забременяването не е било планирано или мъжът не е най-подходящият, или тя не е уверена, че ще се справи, има проблеми в работата, материални затруднения…Всичко това поражда страх от отхвърляне.

Хората белязани от тази тавма, са крехки, слаби, смирени, стараят се да заемат малко място, все се стараят да не пречат, готови са да дадат всичко, което поискат от тях. Тези хора се страхуват да не бъдат отхвърлени в интимните си връзки. Защитната им реакция е на спасител. В живота са много усложливи, мили, добри. Често изпълняват високоотговорни и общественозначими професии-психолози, лекари, учители… Стремят се да жертват себе си в името на другите. Дават, но трудно получават, защото мислят, че не заслужават, не са достойни. Тази травма може да се появи и в случаите на  появата на второто дете, когато първото е пренебрегнато. Съществува такава стратегия във връзките: някои жени все избират неподходящи патньори-семейни, пребиваващи в чужбина, неблагонадеждни мъже-сякаш, за да потвърдят собствената си нагласа, че ще бъдат отхвърлени за пореден път. Хората, които се страхуват да не бъдат отхвърлени не се борят. Отстъпват всичко на другите и излъчват неувереност, нищо че в много случаи са физически привлекателни. Тяхната нагласа е: “не ме искат.”

Страх от изоставяне

Нагласата тук е: “никой не може да удовлетвори моите нужди, все нещо не ми достига.”

Ако родителите не са му обръщали достатъчно внимание или пък са го обгрижвали свръх много. Детето разбира, че на родителите не може да се разчита, а във втория случай, че без тях не може да се справя. И на един по-късен етап от живота си си навлича маската на независимостта /зависимостта.  Ако силно се обвърже емоционлно, често го изоставят, защото той го очаква и несъзнателно полага усилия това да се случи. Жените с такава травма изглеждат, силни, успешни, нахъсани. Често са заобиколени от много мъже и демонстрират мъжко поведение. Мъжете с такава травма обикновено са тип “донжуан” и като усетят, че нещата не вървят изоставят партньорката си първи, за да не бъдат изоставени те. Страхливи са и са винаги нащрек. Например, хората които са избрали да работят на сцена, пред публика, са обладани от страх от изоставяне и се нуждаят от допълнително внимание. Цяла свита от мъже и от жени им е необходима, за да им служи като застраховка срещу самотата.

Маската на жертвата

Формира се, когато майката не осигурява близост на детето, често го наказва и бие, управнява вербално насилие, кори незаслужено или обижда несъзнателно. Хората, които носят тази стравма, не се обичат и не харесват тялото си -мислят, че са дебели и грозни. Обикновено навличат маска на жертва. И са в недоумление защо някои неща се случват все на тях. Не искат да допускат хора до себе си, често наистина са пълнички. И естествено килограмите им са виновни, че не могат да намерят партньор. Често нахлузват тесни дрехи сякаш, за да се измъчват в тях. Жертват всико заради другите.

Страх от предателство

Той се появява в случаите, когато детето е било лъгано без причина. Например, бащата често е обещавал нещо и не го е спазвал. Рдоителите са дали обет, че няма да се разделят, а се развеждат. Или че няма да го наказват, а го правят. И се създава нагласа: всики лъжат и ме предават. Защитната реакция тук е ролята на контрольор. Хората с такава травма проверяват всичко-пари, есемеси, предмети. Отпускат на партньора и децата точно толкова средства, колкото са нужни според тях. Следят всяка дума и действие на половинката си. Контролът е на всички нива и във всички посоки. Често са атлетични като физика, а иначе са болезнено практични, мнителни и рационални.

Ригидност(скованост)

Притежават я хора, спазващи стриктно правилата, установени чрез семейството им, което ги е лимитирало, защото е искало да има перфектното дете. Оикновено са слаби, стройни, изпълнителни, дисциплинирани. Често твърдят, че нещо е “нередно”. Защитната им реакция е ролята на моралисти. За тях справедливостта е висша ценност. И разбира се, често попадат на фалшиви, лицемерни хора и неискрени партньори, което ги смазва.

Как да излекуваме травмите?

  1. Отхвърленото дете трябва да се научи да обича себе си такова, каквото е. В противен случай ще продължат да го отхвърлят.

  2. Изоставените се лекуват, научавайки се да приемат самотата за нещо нормално и дори да и се наслаждават. Без да си играят на силни и независими индивиди или неможеще без други.

  3. Мазохистите трябва да престанат да се жертват за другите. Необходимо е да поемат отговорност за себе си и за своето щастие.

  4. Изпитващите страх от предателство се лекуват, като престанат да лъжат. Любопитното е,че тъкмо те лъжат най-много, а твърдят,че ненавиждат лъжата. И никога не си признават, че лъжат.

  5. Ригидните трябва да си позволяват престъпването на правилата от време на време,повече спонтанни действия и безобидни щуротии. Не бива да се съобразяват с мнението на хората, които не уважават.