Защо някои хора управляват нещо по-бързо и лесно, а други- други?   Това е въпрос на специален талант или късмет?

Тези, които не успяват – или смятат, че не успяват – са разстроени, ядосани, негодуващи, завистливи и обвиняват себе си, защото„ проблемът е именно в тях. Сигурни са, че им липсва нещо. А тези, които успяват, са надарени със суперсили.  И така: тези хора нямат суперсили, но имат невидим нюанс. (Под него имам предвид вече инвестирани ресурси, които не се виждат отвън. )

Често виждаме само резултат от проект, действие, успех на другите.  И не забелязваме по-голямата част от айсберга.  Какво се крие под водата?  Тя може да бъде всичко: богата баба, лични характеристики (например добра памет, комуникативни умения, привлекателен външен вид), влиятелен познат.  И накрая, опитът, придобит в резултат на изминатия път – учене, работа, “пълнене на шишарки”, победи и разочарования.

Понякога тези нюанси се сумират, а понякога е достатъчен един, за да се пробие.  Но за нас е по-лесно да дадем присъда: „Той беше просто късметлия!“ Отколкото да признаем, че лаврите не бяха дадени толкова лесно, колкото си мислим.

Хората често се сравняват с други хора и не винаги в тяхна полза. Подобно сравнение мотивира някои.  Други, напротив, са лишени от сила, започват да изпитват своя неуспех и изпадат в апатия и дори депресия.

 Късмет и успех

Но защо тогава началните позиции са едни и същи – те са учили в един и същ клас, в една и съща група, ние работим в същия отдел, но някой идва първо на финала?  Може би, все пак това е късметът и причината за успеха е именно в него?

Ние бъркаме късмета и успеха. Успехът е планиран, изчислен, заслужен.  Хубаво е да имате късмет, завиждат ви, а успешните предизвикват уважение. Ако човек внася разнообразие в живота, тогава шансовете за успех се увеличават.

Фокусирайте се върху това, което се случва сега, а да си представите най-лошия сценарий, но да не се гмурнете в чувство на провал. 🙂

Това упражнение винаги ще ви помогне да се почувствате успешни – в края на краищата вече сме нарисували най-лошия сценарий в главите си.

Ако извлечем положителното от всяко събитие, тогава на всяка стъпка ще имаме щастлив шанс. Най-успешните хора, които са постигнали цели, са обединени от една характеристика – вътрешно чувство за отговорност. В учебниците това се нарича локус на контрола.

Всички сме разделени на два типа. Първият тип приписва собствените си успехи и неуспехи на външни фактори: страната не е такава, семейството не е такова, хората наоколо не са такива, съпругът не е такъв, времето не е такова. Вторият присвоява резултатите от неговия живот: „Моите усилия, моите силни и слаби страни, моите знания, умения, моите грешки – всичко това е мое и зависи от мен.“

Ако детето не е свикнало да поема отговорност към себе си от детството, то, след като получи двойка, ще каже: „Родителите не ми помогнаха“ вместо „Не съм се подготвял“. Ще бъде трудно за него като възрастен да поеме отговорност.

Комуникации и околна среда

Колко важно е родителството за успеха?  Едно ли  е да израстваш в семейство на академик,  друго  да  бъдеш отглеждан от комбайнер? Образованието и околната среда влияят ли на успеха?  Ще има ли нов Джобс или Гейтс, ако той е израснал в пълно семейство в любов и грижи, или е видял само проклятието на родителите си и е получил шамари от баща си алкохолик? И накрая, какви лични качества водят до успех?

Светът не е справедлив. Всички сме много различни: някой е здрав, умен, красив, а някой е болен, а не Ален Делон. Ако човек е роден в семейство на дипломати, много е пътувал от детството, учил езици, общувал с влиятелни хора, тогава определено ниво на култура е насадено в него още от детството. Обикновен човек  или човек от отвъдното не му е конкурент. Някой има максимум, докато някой има минимум….  Но защо да сравняваме успеха на генерал и успеха на войник?

Труд и подкрепа

По-често,  не забелязваме колко работа работи другият човек. Можем да претеглим тялото в килограми, да измерим обемите в сантиметри, да открием температура и налягане, но в какви единици претегляме човешкия труд?  В човешки часове?  Те са подходящи за отчитане в предприятия, но не и за измерване на физически, интелектуални и морални инвестиции.  Ако всеки път, завиждайки на успеха на другите, щяхме да разберем или поне да помислим колко е инвестирано в него, тогава лесно бихме се отказали от подобно нещо.  Защото самите ние често не сме готови за подобна работа .

Можете да опитате да разглобите историята на нечий друг успех на зъбни колела и да си представите колко много работа е инвестирано в него.  Такива упражнения са отрезвяващи и помагат да разберете алгоритъма на нечий друг успех и да приложите в живота си.  Дори и с талант е необходима работа.

Не по-малко важен нюанс е емоционалната подкрепа на другите. Не познавам нито един човек, който да е постигнал сериозни резултати сам.  Обикновено зад гърба на победителите стоят онези, които са повярвали в тях, и са ги подкрепяли.  Може да бъде треньор, родители, учител. Намерете хора, които ще станат ваша подкрепа.

Третият важен фактор е финансирането.  Нито един голям проект не беше реализиран без инвестиции. За да пишете поезия, имате нужда от молив и тетрадка.  Дори задачата ви да е сравнително проста – за да станете добър специалист, ще трябва да инвестирате в образование.  Малко хора, говорейки за успех, си спомнят за финансови инвестиции.

 Причина и готовност за болка

Друг нюанс, скрит под водата, е запознаването със стреса, дискомфорта и дори болката. Ще трябва да растем, а растежът боли и изисква усилия.  Болката е ежедневен компонент на успеха.  Провали, загуби, пропуски, грешки.  Трябва да знаете своя праг на болка.

След добра тренировка е трудно да се движите, но спортистът стига по-далеч, преодолявайки дискомфорта.  Преди да започнете мощен пробив, трябва да отговорите на въпроса си: колко съм готов да издържа?

Последният важен компонент на успеха е умът. Познавате ли глупави успешни хора?

Оценете адекватно възможностите и ресурсите си, поставете реалистични и постижими цели – това изисква разум.  Не се страхувайте да правите грешки, да се заблуждавате, да спорите.  По-лошо е да спрете да мислите сами.