КОГНИТИВНО-ПОВЕДЕНЧЕСКА ТЕРАПИЯ ЗА НАРУШЕНИЯ В ХРАНЕНЕТО

 

 

Защо когнитивно-поведенческа терапия(CBT) обикновено се предлага като част от лечението ?

 

Когнитивно-поведенческата терапия е водещото, основано на доказателства лечение за хранителни разстройства.

CBT е психотерапевтичен подход, който включва различни техники. Тези подходи помагат на индивида да разбере взаимодействието между неговите или нейните мисли, чувства и поведение и да разработи стратегии за промяна на нереалистични/автоматични мисли (АМ), за да се подобри настроението и функционирането.

Самата СВТ не е отделна терапевтична техника и има много различни форми на СВТ, които споделят обща теория за факторите, поддържащи психологическия стрес. Терапията за приемане и обвързване (АСТ) и диалектичната поведенческа терапия са примери за специфични видове терапия за СВТ.

СВТ подчертава сътрудничеството между терапевт и клиент и активното участие на клиента. СВТ е много ефективна за редица психиатрични проблеми, включително депресия, генерализирано-тревожно разстройства, фобии и OCD.

Истроия

СВТ е разработена в края на 50-те и 60-те години на миналия век от психиатъра Aaron Beck и психолога Albert Ellis, които подчертават ролята на мислите във влиянието върху чувствата и поведението.

СВТ за хранителни разстройства е разработена в края на 1970г от G. Terence Wilson, Christopher Fairburn I Stuart Agras. Тези изследователи идентифицират ограниченията в храната и формата на теглото им като централни за поддържане булимия невроза.

През 2008г Феърбърн публикува актуализирано ръководство за лечение на подобрена когнитивно-поведенческа терапия( СВТ-Е), предназначено за лечение на всички хранителни разстройства.

СВТ-Е се състои от два формата: фокусирано лечение, подобно на оригиналното ръководство, и широко лечение, което съдържа допълнителни модули за справяне с непоносимост към настроението, перфекционизъм, ниско самочувствие и междуличностни трудности, които допринасят за поддържане на хранителни разстройства.

СВТ е успешно прилаган в самопомощ и ръководен самопомощ формат при булимия нервоза и разстройства при прияждането. Тя може да бъде представена в групови формати и по-високи нива на грижа.

 

Ефикасност:

СВТ широко се счита за най-ефективната терапия за лечение на булимия нервоза и затова обикновено е първоначалното лечение, предлагано на амбулаторно ниво.

В систематичен преглед от 2018г се заключва, че СВТ-Е е ефективно лечение за ХР. Също така тази терапия е много рентабилна в сравнение с психоаналитичната психотерапия.

Когнитивен модел на нарушения в храненето

Когнитивният модел на хранителни разстройства предполага, че основният проблем при всички хранителни разстройства е свръхзагриженост за форма и тегло, специфичният начин, по който тези прекомерни прояви могат да варират. Това може да представлява някое от следните:

Строга диета

Ниско тегло

Сколнност към преяждане

Компенсиращо поведение като самостоятелно предизвикано повръщане, лаксативи, прекомерни упражнения.

Освен това тези компоненти могат да си взаимодействат, за да създадат симптоми на хранително разстройство. Стриктното хранене, включително пропускане на хранене, консумиране на малки количества храна и избягване на “забранени” храни, може да доведе до ниско тегло или преяждане. Ниското тегло може да доведе до недохранване и може да доведе до преяждане.  Това може да доведе до интензивна вина и срам и подновен опит за диета. Това пък може да доведе до усилия за премахване на прочистването чрез компенсаторно поведение. Страдащите обикновено попадат в цикъл.

СВТ обикновено включва следните компоненти:

психообразованието, за да се разбере какво поддържа хранителното разстройство и психологическите и медицинските последствия.

Замяна на диетата с нормално хранене: обикновено три хранения + две до три закуски на ден. Клиентът може да реши какво да яде, докато прилича на храна или закуска.

Планиране на хранене: Клиентът трябва да планира хранене предварително и да знае какво и кога ще бъде следващото му хранене.

Водене на записите на храна веднага след хранене и отбелязване на мисли и чувства, както и поведение. Това е таканареченият “Дневник на храненето”.

Редовно претегляне(обикновено веднъж седмично) с цел проследяване на напредъка и провеждане на експерименти.

Разработване на стратегии за предотвратяване на компенсаторно поведение, като използване на закъснения и алтернативи при хранене и стратегии за решаване на проблеми.

Предизвикателство на диетичните правила. Това включва идентифициране на правилата и оспорването им поведенчески(като хранене след 20ч. Или ядене на сандвич за обяд.)

Развитие на континуум мислене, за да замени мисленето тип “всичко или нищо”.

Използване на поведенчески експерименти.

Излагане на страх на храни. След като редовното хранене е добре установено и компенсаторното поведението е под контрол, клиентите въвеждат отново храните, от които се страхуват.

Терапияна предполага и обучение за предотвратяване на рецидив .

Как страдащите да се справят с потенциални бъдещи пречки, тоест да станат свои собствени терапевти.

Други често включени компоненти:

Прекратяване на проверката на тялото

Намаляване на избягване на тялото

Развитие на нови източници на самочувствие

Повишаване на междуличностните умения.

                                                     Даниела Червенакова