Защо понякога оставаме във връзки, в които не се чувстваме обичани?
Ранните дезадаптивни схеми, емоционалните потребности и повтарящите се модели в интимните отношения
Понякога човек знае, че една връзка го изтощава. Разпознава повтарящите се конфликти, усеща липсата на емоционална взаимност и дори може ясно да назове какво не получава. Въпреки това му е трудно да се отдръпне.
Друг път отношенията приключват, но след време човек открива, че отново е попаднал в подобна динамика — с различен партньор, но със сходно усещане за несигурност, самота или необходимост непрекъснато да доказва собствената си стойност.
Защо се случва това?
Схема терапия предлага една възможна перспектива: понякога не реагираме единствено на човека срещу нас, а и на познатите психологически модели, чрез които сме се научили да разбираме любовта, близостта и собствената си значимост.
Това не означава, че съзнателно избираме страданието. Означава, че познатото невинаги е равнозначно на здравословното.
Познатото не винаги е сигурно
Ранните дезадаптивни схеми са устойчиви модели, които влияят върху начина, по който възприемаме себе си, другите и отношенията си с тях.
Когато човек е израснал с непоследователна грижа, емоционална недостъпност или преживявания на отхвърляне, той може да развие очакването, че близостта е несигурна, че любовта трябва да бъде заслужена или че собствените му потребности няма да бъдат посрещнати.
В зряла възраст тези очаквания могат да се активират в интимните отношения.
Човек със схема на изоставяне може да бъде особено чувствителен към промени в поведението на партньора. При схема на емоционална депривация може да съществува устойчивото усещане, че не получава достатъчно разбиране, грижа или емоционална подкрепа. При схема на дефектност/срам може да се появи убеждението, че ако бъде опознат истински, ще се окаже недостатъчно добър или недостоен за любов.
Тези схеми могат да повлияят върху интерпретацията на събитията, избора на поведение и представата за това какво е нормално във връзката.
Но е важно да направим едно разграничение: наличието на схема не означава, че човек непременно ще избере партньор, който я активира. То означава, че определени ситуации могат да имат по-силно емоционално значение за него.
Когато любовта се превърне в опит да докажем собствената си стойност
Представете си човек, който дълбоко в себе си се страхува, че не е достатъчно значим.
Когато партньорът му е внимателен, той изпитва облекчение. Но когато партньорът се отдръпне, не просто му липсва близостта. Активира се по-дълбоко убеждение: „Не съм достатъчно важен. Ако бях по-добър, нямаше да се държи така.“
В този момент отношенията могат постепенно да се превърнат в непрекъснат опит за доказване на собствената стойност.
Човекът може да започне да се старае повече, да потиска потребностите си, да избягва конфликти или да приема по-малко, отколкото действително му е необходимо.
Понякога зад това поведение стои схемата на подчинение. В други случаи то може да е свързано със схемите на дефектност/срам или изоставяне.
Вместо да се запита дали отношенията отговарят на неговите потребности, човекът започва да се пита какво още трябва да направи, за да бъде избран.
Така фокусът се измества от взаимността към заслужаването на любов.
Когато непоследователността засилва привързаността
В някои отношения близостта е непредвидима. Периодите на внимание и нежност се редуват с дистанция, конфликти или емоционална недостъпност.
Тази непоследователност може да засили несигурността и да направи възстановяването на близостта особено значимо. Човек започва да очаква следващия добър момент, да анализира всяка промяна в поведението на партньора и да се опитва да възстанови предишната свързаност.
При определени обстоятелства този модел може да се разглежда и през принципите на научаването: когато желаното преживяване е непредвидимо, поведението, насочено към неговото постигане, може да се запази.
Това обаче не доказва, че всеки човек в непоследователна връзка развива зависимост, нито че схемите сами по себе си обясняват трудността да се прекрати връзката.
В схема терапия бихме изследвали какво точно прави отношенията толкова значими: страхът от загуба, надеждата, че партньорът ще се промени, усещането за недовършеност или убеждението, че раздялата би потвърдила собствената ни недостатъчност.
Понякога човек не се държи за действителността на връзката, а за възможността тя най-накрая да стане такава, каквато винаги е искал.
Два различни начина да останем в болезнена връзка
В схема терапия една и съща схема може да се проявява чрез различни копинг стратегии.
Единият човек може да се подчини на болезнената динамика. Той остава, адаптира се, прощава многократно и се надява, че ако бъде достатъчно търпелив, ще получи сигурността, от която се нуждае.
Друг човек може да реагира чрез свръхкомпенсация. Опитва се да контролира отношенията, настоява да бъде прав, обезценява партньора или се стреми да има надмощие, за да не изпитва собствената си уязвимост.
Трети може да избягва емоционалната близост, като омаловажава връзката, отказва да говори за потребностите си или се дистанцира, когато отношенията станат по-интимни.
Тези стратегии могат да създават привидно противоположно поведение, но понякога изпълняват сходна функция: намаляват непосредствената емоционална болка.
Затова в клиничната работа не е достатъчно да установим какво прави човекът. Необходимо е да разберем какво преживява, от какво се опитва да се предпази и каква цена плаща за тази защита.
Какво показват научните изследвания?
Изследването на Kover и сътрудници (2024) разглежда връзката между ранните дезадаптивни схеми и удовлетворението от романтичните отношения. То подкрепя значимостта на схемите за разбирането на начина, по който хората преживяват партньорството.
Метааналитичният обзор на Janovsky и сътрудници (2020) установява положителна връзка между ранните дезадаптивни схеми и междуличностните проблеми.
Тези резултати подкрепят идеята, че устойчивите когнитивно-емоционални модели имат значение за взаимоотношенията. Те обаче не доказват, че конкретна схема кара човека да избира определен партньор, да остава във вредна връзка или да изпитва по-силна привързаност към емоционално недостъпен човек.
Подобни твърдения изискват отделни изследвания върху избора на партньор, привързаността, механизмите на научаване и динамиката на интимните отношения.
Следователно схема терапия предлага полезна клинична рамка за формулиране на хипотези, но не бива да се използва като универсално обяснение за всички трудности в любовта.
Как започва промяната?
Промяната започва не непременно с раздялата, а с възможността човек да погледне на отношенията си по различен начин.
Вместо да се пита само „Обича ли ме?“, може да започне да пита:
- Чувствам ли се емоционално сигурен в тази връзка?
- Мога ли да изразявам потребностите си, без да се страхувам от наказание или отхвърляне?
- Има ли взаимност между това, което давам, и това, което получавам?
- Когато възникне проблем, и двамата ли участваме в разрешаването му?
- Оставам ли, защото избирам тези отношения, или защото се страхувам какво би означавало да си тръгна?
Тези въпроси не дават автоматичен отговор. Те помагат да разграничим страха от реалните потребности и надеждата от действителното поведение на партньора.
Позицията на Здравия възрастен не изисква да се откажем от любовта, когато стане трудно. Тя ни позволява да признаем, че близостта изисква усилия, но не може да бъде изградена едностранно.
Тя ни помага да приемем собствената си уязвимост, без да я превръщаме в причина да пренебрегваме себе си.
Вместо заключение
Понякога най-трудното в една връзка не е да разберем другия, а да видим какво се случва с нас в негово присъствие.
Дали можем да бъдем себе си? Дали се чувстваме свободни да имаме потребности, граници и различно мнение? Дали любовта ни позволява да растем, или постепенно се превръща в опит да избегнем отхвърлянето?
Схема терапия ни насърчава да изследваме не само защо избираме определени реакции, но и как тези реакции влияят върху живота ни.
Не е необходимо да престанем да се страхуваме от загубата, за да изградим по-здрави отношения. Необходимо е постепенно да се научим да не изоставяме себе си, когато се страхуваме, че някой друг може да ни изостави.
Научни източници
- Kover, M. et al. (2024). The association between early maladaptive schemas and romantic relationship satisfaction. Frontiers in Psychology. https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC11694223/
- Janovsky, T. et al. (2020). The relationship between early maladaptive schemas and interpersonal problems: A meta-analytic review. Clinical Psychology & Psychotherapy. https://doi.org/10.1002/cpp.2439
- Young, J. E., Klosko, J. S., & Weishaar, M. E. (2003). Schema Therapy: A Practitioner’s Guide. Guilford Press.
Текстът представлява теоретичен синтез и клинична интерпретация, а не систематичен преглед на литературата.
