Ако тъгата можеше да говори, тя щеше да каже: „Много съжалявам, прости ми“.

Съжалявам, че се появих на прага ти, вместо любов. Но и аз съм направена от любов. В края на краищата, само защото има толкова много любов във вас, мога да ви нараня толкова много, когато загубите този, когото обичате.

Ако тъгата можеше да говори, тя щеше да каже: „Можеш да оцелееш“.

Знам – ще мислиш, че не можеш. Знам, че понякога животът може да бъде безсмислен без тези, които са гоннапуснали. Знам, че сега земята е излязла из под краката ти. Знам, че част от теб умря заедно с тях……

И знам, че ще оцелееш. Един дъх, една минута, ден след ден.

Ако тъгата би могла да говори, тя би казала: „Моля те, не ме крий“.

Знам, че хората ще се чувстват неловко, когато ме видят с вас. ….

Знам, че приятелите ти не знаят , какво да ти кажат. Знам, че е по-лесно да ме скриеш, когато идват гости и седнат на масата.

Не съм болест, аз съм това, което съм. Тъга. Част от живота ти и то много важна.

Но също така бих искал да бъда с вас. Ще ми позволиш ли да говоря? Ще ме слушаш ли?

Не мога да обещая, че ще се държа спокойно и вежливо. Мога да говоря силно, защото имам гняв в себе си. Или мога да избухна в сълзи – но ако го направя, не е нужно да търся места, за да скрия всичко това вътре във вас.

Бих искал да създам повече пространство там, вътре, за всички нас, така че да можем да бъдем близо и да съжителстваме. Ти, аз, любов, гняв, смях, мир, надежда, радост … За всички нас има място в сърцето ти.

Ако тъгата може да говори, тя би казала: „Обичам те. Ти може да не ме обичаш, но аз те обичам. “

Обичам, че можеш да обичаш толкова много. Обичам, че продължавате да се грижите за децата си, които са загубили родител.

Обичам, че продължавате да се грижите за образа на този, когото сте обичали, за неговата памет, дори и той вече да е напуснал. Как оставяте любимата му книга на масата, неговите неща, сгънати в кокетна купчина – как позволявате на вашите близки да живеят по-дълго с вас в онези неща, които остават след тях.

Обичам как пазиш света да не забравяш, че са били тук, че имат значение, че са част от теб.

Ако тъгата можеше да говори, тя щеше да каже: „Намерете своя път“.

Отвън има много експерти, които знаят всичко за мен. Те ще кажат: Имам етапи, трябва да премина през тях – все едно съм нещо, от което да се излекувам, като грип.

Не съм болест, аз съм това, което съм. Тъга. Част от живота ти и то много важна и няма правилен или грешен начин да ме преживееш. Има само един начин – вашият.

Различните хора ме преживяват по различен начин. Няма две еднакви. Нека да намерим собствен начин да плачем заедно и да лекуваме рани заедно. Намерете своя път в този кратък и красив живот.