Влизайки за първи път в казино или за първи път натискайси бутона на ротативката, човек най – вероятно не си дава сметка, че много бързо вълнението, смелостта и еуфорията могат да бъдат заменени от страха, безнадеждността и самотата. Така неусетно се превръща в роб на игралната индустрия – хазартно зависим.
Зависимостна от хазарт, може също така да включва компютърни игри, когато човек губи интерес към всичко, не е свързано с играта. Тя се превръща в център на живота му, в най-желаният „емоционален наркотик“. Пристрастеността към хазарт може да засегне всеки, независимо от възраст, пол или социален статус.
ОТ ПРОСТО ИГРА ДО ЗАВИСИМОСТ
Съществуват четири етапа, през които играещият преминава по пътя на своята зависимост. На първия, начален етап, човек играе периодично, не вдига залози и често печели, като понякога печалбите са доста големи. През този период, при желание, той все още може да откаже играта.
На втория етап човек често напуска работа, за да има повече време за играта. Вълнението се увеличава, появяват се определени суеверия и ритуали, свързани с играта. Всички спечелени средства от предишната се влагат в следващата игра. Играта става „опиявяваща“ до такава степен, че оказването от нея е почти невъзможно без външна подкрепа.
През третия етап, играта става център на целия живот на играещия. Играещият по време на нея изпитва силна психическа възбуда. При ограничения или забрани за достъп до игрална зала, проявява гняв, раздразнение и ярост. Загубите значително нарастват, но целта на играта вече не е печелене или ликвидиране на дълг, а самият процес, парите се възприемат само като символ на играта. На този етап човек губи репутацията си, превръщайки се в марионетка, а отношенията с приятели и роднини са подложени на сериозно изпитание. Играещият често изпитва угризения, но се опитва да се оправдае най – вече пред себе си, като прехвърля вината върху другите. Той вече не може сам да се справи със зависимостта.
На четвъртия етап периодите на въздържание от играта са минимални и обикновено само чрез принудителни действия от страна на другите. Дори в свободното си време пристрастеният човек се потапя в игрални фантазии, търсене на нови методи за печалба и набавяне на пари, които да заложи. Той започва да мами близки, за да вземе пари или ценности от дома, взема пари за изплащане на дългове и изплащане на загуби. В името на хобито си той е готов дори да извърши престъпление. Често усещайки безнадеждност, той мисли за самоубийство и дори прави опити. На този етап може да има проблеми със закона, пристрастяване към психоактивни вещества, емоционален срив и симптоми на безумие. Без помощта на специалист (психотерапевт, психолог), вече е невъзможно да се справи със зависимостта.
Последиците от хазартната зависимост включват постоянни конфликти с близки, разпад на семейството, загуба на приятели, работа, загуба на социален статус, голям паричен дълг (ако играта се играе за пари), унищожаване на физическото и психическо здраве и деградация на личността.
„ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ДА СЕ СПРАВЯ САМ?“
В началния етап на пристрастяването към хазарта можете да опитате самостоятелно да се справите с проблема, без да прибягвате до помощта на специалисти: стабилизирайте ситуацията в семейството, избягвайте конфликтите, скандалите, които само засилват влечението към “избягването на реалността” за което в случая зависимостта се явява верен “помощник”. Включете се в дейности на открито, срещи с приятели, пътувания, други хобита; опитайте да бъдете по активни в семейството си, на работа – това ще ви създаде усещане, че е възможно да бъдете необходим не само по време на играта, но и в реалния живот. Докажете си, че животът извън играта също може да бъде интересен.
Ако обаче пристрастяването към хазарта е достигнало втория и още повече третия или четвъртия етап, е необходима специализирана помощ от психотерапевт, който ще предложи цялостно лечение, като вземе предвид личностните Ви характеристики: анализирайки причините, довели до хазартната зависимост, ще разработи индивидуален режим на лечение, усвоявайки умения за самоконтрол и саморегулация.
За да бъде лечението успешно и човек да може да се върне към пълноценен живот, пълен с удовлетворение и любов, без хазарт, е необходимо едно важно условие: страдащият от хазартна зависимост трябва сам да разбере, че той е пристрастен и приемете това.
А КАКВО СЕ СЛУЧВА БЛИЗКИТЕ?
Роднините и приятелите на въпросният, на първо място, е добре също да се погрижат за своето психическо състояние при нужда.
Използвайте енергията си, за да промените собствената си ситуация, а не ситуацията на човек, пристрастен към хазарта. Не приемайте това поведение на ваш приятел, роднина, съпруг (съпруга) като предателство, въпреки че имате право на подобни чувства. Имате право да се сърдите, но не се опитвайте да го скриете. Трябва да се научите как правилно да изразявате чувствата си.
Не се опитвайте да установите контрол върху живота на хазартно зависимите – това няма да помогне и само ще ви накара да страдате още повече. Обърнете се към човек, зависим от хазарта като равнопоставен, не се опитвайте да го принизявате или оправдавате. Дайте му възможност да поеме отговорност за поведението си: нека се обясни на кредиторите и на работа. Не му помагате, като го подкрепяте в прибягването до лъжи и измами. Не заемайте пари на зависимия и не плащайте дългове му. Споделете чувствата си. Подкрепете го в борбата със зависимостта, но не поемайте тежестта му върху себе си. Може да се обърнете към него с думите: „Искам да ти помогна, ще бъда до теб, но не мога да го направя вместо теб.“
