Когато контролът се превърне в начин да се чувстваме сигурни

За ранните схеми, страха от несигурността и трудността да оставим живота да се случва

Има хора, които трудно понасят неизвестността. Искат да знаят какво предстои, да предвидят възможните проблеми и да имат план за всяка ситуация. Понякога се опитват да организират не само собствените си действия, но и поведението на хората около себе си.

Отстрани това може да изглежда като организираност, отговорност или високи изисквания. В други ситуации се преживява като натиск, недоверие или намеса в личната свобода.

Но какво се случва, когато контролът престане да бъде просто предпочитан начин за действие и се превърне в условие човек да се чувства спокоен?

През призмата на схема терапията можем да разгледаме контрола като възможен начин за справяне с вътрешно преживяване, което човек трудно понася. Зад него могат да стоят различни схеми и режими, а функцията му не е еднаква при всички.

Когато неизвестността изглежда опасна

За някои хора непредвидимостта не е просто неудобство. Тя поражда тревожност, усещане за безпомощност или очакване, че нещо лошо ще се случи.

Те могат да се опитват да предвидят всеки възможен сценарий, да проверяват многократно, да настояват за точни отговори или трудно да делегират задачи.

В такива случаи контролът може временно да намали тревожността. Когато всичко е планирано и проверено, човек се чувства по-сигурен. Проблемът възниква, когато това облекчение е краткотрайно и необходимостта от контрол постоянно се възпроизвежда.

Планът трябва да бъде още по-подробен. Проверяването трябва да се повтори. Другият трябва да даде още едно уверение.

Така опитът да се премахне несигурността може постепенно да ограничи способността за гъвкавост и доверие.

Различните лица на контрола

В схема терапията е важно да не приемаме, че зад всяко контролиращо поведение стои една и съща схема.

При схемата Уязвимост към вреда или болест човек може да се опитва да предотврати опасности, които преживява като вероятни или катастрофални.

При схемата Безпощадни стандарти / Свръхкритичност контролът може да служи за предотвратяване на грешки и за поддържане на усещането, че човек трябва винаги да се справя отлично.

При схемата Недоверие/Злоупотреба следенето и проверяването могат да бъдат свързани с очакването, че другите ще излъжат, ще използват уязвимостта му или ще го разочароват.

Понякога са релевантни и преживяванията, свързани с изоставяне, емоционална депривация или недостатъчен самоконтрол. Но не всяко контролиращо поведение е израз на ранна дезадаптивна схема и не можем да определим схемата само по външната проява.

Когато контролът се насочи към другия

Особено важен момент настъпва, когато човек започне да регулира собствената си тревожност чрез управлението на чуждото поведение.

Той може да настоява партньорът му да отговаря незабавно, да обяснява къде е бил, да се съобразява с определени правила или да взема решения по начин, който намалява неговата несигурност.

Вътрешната логика може да звучи така:

„Ако знам какво правиш, ще се чувствам спокоен.“

„Ако постъпваш по начина, който смятам за правилен, няма да имаме проблеми.“

„Ако не допускам грешки, няма да бъда разочарован.“

Но тук възниква противоречие: колкото повече човек се опитва да гарантира сигурността си чрез контрол, толкова по-малко пространство може да остава за спонтанност, автономност и взаимно доверие.

Партньорът може да започне да се чувства наблюдаван, ограничаван или постоянно оценяван. В отговор може да се подчини, да крие част от действията си, да се отдръпне или да се противопостави. Това често увеличава несигурността на контролиращия човек и засилва стремежа му да управлява ситуацията.

Така контролът, който първоначално е имал за цел да създаде сигурност, може да започне да подкопава самите отношения, които човек се опитва да запази.

Важно е да разграничаваме тревожността и нуждата от предвидимост от системното ограничаване на чуждата свобода. Разбирането на възможните психологически причини не оправдава принудата, заплахите, наблюдението или нарушаването на личните граници.

Какво се случва, когато нещата не зависят от нас?

Контролът може да предпазва човека от срещата с няколко трудни преживявания: безпомощност, страх, разочарование и необходимостта да приеме, че не всичко може да бъде предвидено.

Понякога е по-лесно да организираш, проверяваш и коригираш, отколкото да признаеш: „Не знам какво ще се случи и това ме плаши.“

Понякога е по-лесно да настояваш другият да промени поведението си, отколкото да се срещнеш със собствената си несигурност.

А понякога стремежът към съвършенство дава усещане за защита срещу критика и провал, макар че цената може да бъде хронично напрежение и невъзможност за почивка.

Това са възможни функции на контрола, а не универсално обяснение. За един човек той може да е свързан с тревожност, за друг — с недоверие, а за трети — с научен модел, при който правилата и безупречното изпълнение са били основен източник на одобрение.

Как изглежда алтернативата?

Целта не е човек да се откаже от планирането, отговорността или разумните предпазни мерки. Контролът може да бъде полезен, когато е гъвкав и съответства на реалната ситуация.

Промяната започва, когато човек се научи да различава онова, върху което действително има влияние, от онова, което се опитва да управлява единствено за да намали тревожността си.

Режимът на Здравия възрастен може да помогне да се зададат няколко въпроса:

• Има ли реална опасност, или се опитвам да премахна всяка възможност за несигурност?
• Контролирам ли собственото си поведение, или се опитвам да управлявам чуждото?
• Това действие решава ли проблема, или само временно намалява тревожността ми?
• Каква е цената на този контрол за мен и за отношенията ми?

Здравият възрастен не изисква да живеем без планове и граници. Той ни помага да приемем, че сигурността не означава пълна предвидимост, а способност да се справяме и когато нещата не се развиват според очакванията ни.

Въпросът не е само какво се опитваме да контролираме

Понякога по-полезният въпрос е какво се страхуваме да почувстваме, ако спрем да контролираме.

Несигурност? Безпомощност? Недоверие? Страх от грешка? Възможността да бъдем разочаровани?

Контролът може да бъде опит да създадем ред в света около себе си, когато вътрешно не се чувстваме достатъчно сигурни. Но когато се превърне в единствения начин за справяне, той може да ограничи както личната ни свобода, така и свободата на хората до нас.

Психологическата гъвкавост не означава да се откажем от влиянието си върху живота. Тя означава да разпознаваме къде нашите действия могат да помогнат и къде е необходимо да понесем несигурността, без да се опитваме да управляваме всичко и всички.

Професионална бележка: Текстът представя възможни клинични обяснения през модела на схема терапията. Контролиращото поведение може да има различни функции и не е достатъчно само по себе си за извод относно конкретна схема или диагноза.