Откъснатият защитник при хранителните разстройства: когато човек се дистанцира от собствените си емоции
Клинична перспектива през модела на схема терапията
Не всяка психологическа защита се проявява чрез видима тревожност, силна самокритика или открито изразяване на емоции. Понякога човек изглежда спокоен, рационален и самостоятелен, но изпитва затруднения да разпознава собствените си чувства, да изразява потребностите си или да допуска емоционална близост.
В схема терапията подобно състояние може да бъде разгледано през режима на Откъснатия защитник (Detached Protector). Този режим има защитна функция: ограничава контакта с болезнени емоции, спомени и потребности, които човек трудно понася или не знае как да регулира.
При някои хора с хранителни разстройства подобно дистанциране може да участва в поддържането на затрудненията. Важно е обаче режимът да не се приема автоматично за обяснение на конкретно хранително поведение. Неговата функция се изследва индивидуално в терапевтичния процес.
Как се проявява Откъснатият защитник?
Откъснатият защитник не означава просто, че човек е затворен или предпочита да бъде сам. Става дума за начин на справяне, при който емоционалното дистанциране намалява непосредствения психологически дискомфорт.
Възможните прояви включват:
- затруднения при разпознаването и назоваването на чувствата;
- омаловажаване на собствените емоционални потребности;
- прекомерно рационализиране на болезнени преживявания;
- избягване на разговори, които предизвикват уязвимост;
- усещане за емоционална празнота или откъснатост;
- използване на повтарящи се дейности за разсейване от вътрешното напрежение.
Тези прояви не са специфични единствено за хранителните разстройства. Те могат да се срещат при различни психологически затруднения и трябва да бъдат разглеждани в контекста на цялостното функциониране на човека.
Когато дистанцирането се свързва с хранителното поведение
При някои хора хранителното поведение може да се превърне в начин за организиране на преживяванията, които иначе изглеждат трудни за разбиране или регулиране.
Например строгото следване на правила може да насочва вниманието към конкретни и измерими действия, вместо към неясни и болезнени чувства. При други хора храната може да бъде свързана с временно успокоение или разсейване от напрежението.
В подобни случаи клиничният въпрос не е единствено какво прави човекът, а какво се случва непосредствено преди поведението, какво преживява по време на него и как се чувства след това.
Едно и също поведение може да бъде свързано с тревожност, навик, стремеж към контрол, емоционална регулация или други фактори. Затова не бива предварително да се приема, че хранителният симптом винаги представлява избягване на емоции.
Какво може да стои зад защитата?
В схема терапията защитните режими се разглеждат във връзка с начина, по който човек се е научил да се справя с трудни преживявания.
Когато изразяването на чувства не е било посрещано с разбиране или когато уязвимостта е била свързана с критика, отхвърляне или несигурност, дистанцирането може да се е превърнало в достъпен начин за самозащита.
В други случаи човек може да е усвоил убеждението, че трябва да се справя сам, да не натоварва другите или да не показва слабост.
Това са възможни клинични хипотези, а не заключения, които могат да се направят само въз основа на наличието на хранително разстройство. Терапевтът изследва индивидуалната история, настоящите отношения и конкретните обстоятелства, при които се активира защитният режим.
Връзката между Откъснатия защитник и Уязвимото дете
От гледна точка на схема терапията е възможно зад емоционалното дистанциране да стоят преживявания на страх, срам, самота или неудовлетворени потребности.
В подобна концептуализация Уязвимото дете носи болезненото преживяване, а Откъснатият защитник ограничава контакта с него.
Това не означава, че всяко дистанциране прикрива непременно тъга или травматичен спомен. По-скоро терапевтичната работа изследва дали зад привидната емоционална независимост има преживявания, които човекът трудно разпознава, допуска или споделя.
При хранителните разстройства тази перспектива може да помогне за разбирането защо промяната на поведението понякога се преживява като заплашителна. Ако дадена стратегия е служила за поддържане на усещане за безопасност, отказът от нея може временно да увеличи контакта с емоции, които досега са били избягвани.
Терапевтична работа: постепенно възстановяване на емоционалния контакт
Целта не е защитният режим да бъде премахнат насилствено. Той се разглежда като стратегия за справяне, която вероятно изпълнява определена функция, но може да ограничава достъпа до емоционалните потребности и до по-гъвкави начини за реакция.
Терапевтичната работа може да включва:
Разпознаване на дистанцирането. Изследват се ситуациите, в които човек преминава към рационализиране, избягване или емоционално изключване.
Развитие на емоционална осъзнатост. Клиентът постепенно се учи да разпознава и назовава чувствата си, без да е необходимо веднага да ги променя или премахва.
Изследване на потребностите. Вниманието се насочва към потребностите от сигурност, подкрепа, приемане, автономност и свързаност.
Преживелищни техники. Когато са подходящи и клиентът има достатъчно стабилност, могат да се използват техники като работа със столове или образи, за да се изследват отношенията между защитния режим и уязвимите преживявания.
Укрепване на Здравия възрастен. Развива се способността човек да остане в контакт с емоциите си, да ги регулира и да избира поведение според настоящата ситуация, вместо автоматично да се дистанцира.
При хранителните разстройства тази работа трябва да бъде съобразена с физическото състояние, тежестта на симптомите и цялостния лечебен план. Психотерапевтичните интервенции не заменят необходимата медицинска оценка и специализираното лечение.
Заключение
Емоционалното дистанциране понякога изглежда като самостоятелност, спокойствие или способност човек да се справя без подкрепа. В определени случаи обаче то може да функционира като защита от преживявания, които са трудни за понасяне.
Схема терапията предлага начин тези защитни стратегии да бъдат разбрани в контекста на индивидуалната история и настоящите затруднения. Целта не е човекът да загуби способността си да се предпазва, а постепенно да придобие повече свобода да избира кога има нужда от дистанция и кога може да остане в контакт със собствените си чувства и потребности.
Текстът представя обща клинична перспектива. Откъснатият защитник не е универсален механизъм при хранителните разстройства, а възможна концептуализация в рамките на схема терапията.
Източници за допълнително четене
- Marney, C., Reid, M., & Wright, B. (2024). A mixed methods study of schema modes amongst people living with eating disorders. Journal of Eating Disorders, 12, 78. https://doi.org/10.1186/s40337-024-01031-x
- Talbot, D., et al. (2015). Schema modes in eating disorders compared to a community sample. Journal of Eating Disorders. https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC4653836/
- Simpson, S. G., & Smith, E. (Eds.). (2020). Schema Therapy for Eating Disorders: Theory and Practice for Individual and Group Settings. Routledge.
