Жаждата на хората за висококалорична храна, сексуално удоволствие, упражнения и много други приятни неща могат да бъдат обяснени от културна, историческа или психологическа гледна точка. Професорът по неврология в „Мозък и удоволствие“ обаче използва биологичен подход.
Човек може да се наслаждава на пазаруване, медитация, учене, алкохол, танци до сутринта, молитва, сърфиране в интернет и т.н. А механизмът за появата на удоволствие във всички случаи е един и същ.
Удоволствието е свързано с активирането на малка група взаимосвързани мозъчни области, наречена невронна верига на удоволствието на централния преден мозък. Сложно име, но резултатът винаги е един и същ.
Удоволствието е нещо прекрасно, но има и тъмна страна: пристрастяването. Това е свързано с дългосрочни промени в електрическите, морфологичните и биохимичните функции на невроните. Тези промени причиняват много ужасяващи прояви на пристрастяване, включително пристрастяване (нуждата от непрекъснато нарастващи дози удоволствие), глад, оттегляне, рецидиви.
И най-сигурният начин за преодоляване на зависимостта е да разберем нейната природа.
МАЗНИ, СЛАДКИ И СОЛЕНИ
От гледна точка на неврологията, апетитът ни е резултат от сложно и многостранно взаимодействие на хормони и неврохормони. Желанието да се яде нещо произхожда не от стомаха или червата, а от хипоталамуса. Именно тази част от мозъка сигнализира за необходимостта от освежаване, оценявайки нашето емоционално и физическо състояние, времето на деня, ситостта, както и количеството протеини, мазнини и въглехидрати, които вече са влезли в тялото.
Защо сме толкова привлечени от сладки, солени, мазни храни, които се считат за не най-полезните за здравето? Можете също така да утолите глада си със салата, но повечето хора предпочитат пицата. И защо ни е толкова трудно да се спрем на една торта?
Процесът на прием на храна задейства освобождаването на невротрансмитера допамин, което субективно се преживява от нас като чувство на удоволствие (допаминът се нарича „хормон на удоволствието“).
Поради диетичните модели на нашите далечни праисторически предци, ние сме генетично програмирани да харесваме повече вкусове и миризми – особено сладки, мазни и солени храни. При хората и плъховете има по-голям избор на допамин именно в процеса на усвояване на мазни и сладки храни.
Освен това точно такава храна води до бърз ефект: нивото на глюкоза в кръвта се повишава и за известно време се чувстваме по-весели и енергични.
Силните и бързо срещащи се сигнали за удоволствие предизвикват по-голяма пристрастяване. Интересно е обаче, че комбинацията от сладки и мазни храни причинява свръхзависимост, създавайки значително по-голямо активиране на центровете за удоволствие.
В хода на експериментите върху лабораторни плъхове учените забелязали, че субектите, които вече са яли и са отказали обикновена храна, са готови да продължат да усвояват сладки и мазни храни. Подобна история се случва и при нас, когато след обилна вечеря не можем да откажем десерт.
СЕКС
Проучванията показват, че по време на оргазъм се отделя и същият допамин. Удоволствието от оргазма обаче е по-силно от това на десерта. Каква е причината?
Оргазмът е многостранно преживяване с различни сензорни, емоционални и други полезни компоненти. Това е уникално трансцендентално преживяване. В оргазма ние възприемаме всички аспекти от него заедно.
В допълнение към интензивното, но доста краткотрайно удоволствие от оргазма (25 секунди за жените и 15 за мъжете), има и удоволствие след оргазма. Това състояние е най-важният елемент за укрепване на връзката в една двойка. Това отчасти се дължи на освобождаването на хормона окситоцин от хипофизната жлеза, който е под контрола на хипоталамуса.
Окситоцинът участва в много механизми за привързване, а не само след оргазъм. Например освобождаването на този хормон се случва по време на раждане и кърмене, което формира и укрепва връзката майка-дете.
ТРЕНИРОВКИ
С храната и секса всичко е ясно. Но как редовното упражнение може да бъде приятно, тъй като често е свързано с неприятни физически усещания и дори болка? Сигурно обаче сте чували неведнъж признанията на онези, които след добър пробег се чувстват по-добре и по-весели. Тайната е, че редовното упражнение създава голям брой промени в мозъка – например, стимулира растежа и развитието на малките кръвоносни съдове, както и процеса на създаване на нови нервни клетки.
В допълнение, физическата активност води до бързи краткосрочни ефекти, които продължават 1-2 часа: повишени прагове на болка, намалена тревожност и така наречената еуфория на бегача.
Науката все още не може да отговори точно на въпроса какви точно биохимични промени в мозъка причиняват упражнения. Някои експерименти обаче показват, че упражненията често са придружени от повишено отделяне на мозъчни опиоиди. Тези невропептиди играят важна роля за формирането на мотивации, емоции, поведенчески привързаности, стрес и реакции на болка.
В резултат на мащабен експеримент беше възможно да се докаже, че продължителното ходене с бърза стъпка, която не се превръща в бягане, извършвано три пъти седмично в продължение на четири месеца, има същия ефект като приемането на антидепресанти.
Редовното упражнение активира освобождаването на допамин. За да станете любител на фитнеса, трябва да започнете да тренирате. И след 2-3 седмици няма да можете да живеете без спорт. Полезна информация за тези, които мечтаят да станат по-активни.
