
Какво е?
Този метод на психотерапия привлича съзнанието и помага да се освободим от стереотипите и предубежденията, които ни лишават от свободата на избор и ни тласкат да действаме по шаблон. Методът позволява, ако е необходимо, да коригира несъзнаваните, „автоматични“ заключения на клиента. Той ги възприема като истина, но в действителност те могат силно да изкривят реалните събития. Тези мисли често са източник на болезнени емоции, неподходящо поведение, депресия, тревожни разстройства и други заболявания.
Принцип на действие
Терапията се основава на съвместната работа на терапевта и клиента. Терапевтът не учи клиента как да мисли правилно, но заедно с него разбира дали обичайният тип мислене му помага или пречи. Ключът към успеха е активното участие на клиента, който не само ще трябва да работи в сесиите, но и да изпълнява домашни.
Ако в началото терапията се фокусира само върху симптомите и оплакванията на клиента, то постепенно тя започва да засяга несъзнаваните области на мислене – дълбоки вярвания, както и детски събития, повлияли на тяхното формиране. Важен е принципът на обратната връзка – терапевтът непрекъснато проверява как клиентът разбира какво се случва в терапията и обсъжда с него възможни грешки.
Работен процес
Клиетът, заедно с психотерапевта, откриват при какви обстоятелства се проявява проблемът: как възникват „автоматичните мисли“ и как те влияят на неговите идеи, преживявания и поведение. В първата сесия терапевтът само изслушва внимателно клиента, а в следващата се обсъждат подробно мислите и поведението на клиента в множество ежедневни ситуации: за какво мисли той, когато се събуди? А на закуска? Целта е да се изброят тревожните моменти и ситуации.
Тогава терапевтът и клиента очертават работна програма. Включва задачи, които трябва да се изпълняват на места или обстоятелства, които пораждат безпокойство – качване на асансьор, вечеря на обществено място … (поведенчески експерименти).Тези упражнения ви позволяват да затвърдите нови умения и постепенно да промените поведението. Човек се научава да бъде по-малко строг и категоричен, да вижда различни аспекти на проблемната ситуация.
Терапевтът постоянно задава въпроси и обяснява точки, които ще помогнат на клиента да разбере проблема. Всяка сесия е различна от предишната, тъй като всеки път, когато клиента се придвижи малко напред и свикне да живее в съответствие с нови, по-гъвкави възгледи без подкрепата на терапевта.
Вместо да „чете“ мислите на другите, човек се научава да различава своите, започва да се държи по различен начин и в резултат на това емоционалното му състояние се променя. Той се успокоява, чувства се по-жив и свободен. Започва да бъде приятел със себе си и спира да осъжда себе си и другите хора.
Кога е необходимо?
Когнитивната терапия е ефективна при лечение на депресия, панически атаки, социална тревожност, обсесивно-компулсивно разстройство и хранителни разстройства. Този метод се използва също за лечение на алкохолизъм, наркомании и дори шизофрения (като поддържащ метод). В същото време когнитивната терапия е подходяща и за справяне с ниско самочувствие, трудности във взаимоотношенията, перфекционизъм и отлагане.
Може да се прилага както в индивидуална работа, така и в работа със семейства. Но не е подходяща за тези клиенти, които не са готови да вземат активно участие в работата и очакват терапевтът да даде съвет или просто да интерпретира случващото се.
Колко време отнема терапията? Колко струва?
Броят на срещите зависи от желанието на клиента да работи, от сложността на проблема и условията му на живот. Всяка сесия трае 50 минути. Курсът на терапия е 5-10 сесии 1-2 пъти седмично. В някои случаи терапията може да продължи повече от шест месеца.
История на метода
1913. Американският психолог Джон Уотсън публикува първите си статии за бихейвиоризма. Той насърчава колегите да се съсредоточат изключително върху изучаването на човешкото поведение, върху изучаването на връзката „външен стимул – външна реакция (поведение)“.
60-те години. Основателят на рационално-емоционалната психотерапия, американският психолог Алберт Елис, декларира значението на междинно звено в тази верига – нашите мисли и представи (познания). Колегата му Арън Бек започва да изучава царството на знанието. След като оцени резултатите от различни терапии, той стига до извода, че нашите емоции и поведението ни зависят от нашия стил на мислене. Аарон Бек става основател на когнитивно-поведенческата (или просто когнитивната) психотерапия.