Откритата доверчива връзка с детето е нещо, което много съвременни родители търсят. Но къде е линията, отвъд която близостта става нездравословна и не позволява на децата да се развиват?
Необходимо е веднага да се изясни: емоционалнoто кръвосмешение и сексуалното кръвосмешение са две различни неща. При емоционалното (скрито) кръвосмешение между дете и възрастен личните граници се размиват. Това се случва, когато родителят изгражда връзка с детето като партньор – например търси емоционална подкрепа от него, прави го негов съветник, застъпник.
Всичко се обръща с главата надолу: не възрастният е отговорен за детето, а детето за възрастния. От психологическа гледна точка това е много неблагоприятен вариант и последствията от него могат да бъдат подобни на последствията от сексуалния кръвосмешение, въпреки че са по-слабо изразени.
Проблемите с личните граници, хранителните разстройства, самонараняването, нездравословните взаимоотношения, сексуалните проблеми, алкохолизмът и наркоманията са типични реакции на емоционалния кръвосмешение.
Това, че дете, което е израснало в такива условия, вече е узряло и е напуснало родителския дом, не означава, че проблемите са изчезнали. Всъщност някои от описаните по-горе последствия започват да се проявяват едва в зряла възраст.
Ето типични ситуации, които показват емоционален кръвосмешение:
1. Консултират се с детето по въпроси, които не са за деца
Проблеми между партньори, сексуален живот – теми, които могат да бъдат обсъждани само с възрастни, но не и с деца. Да разкажеш на детето за трудностите, които възникват в отношенията между родители и други възрастни, е като да размиеш границите.
Възрастен не трябва да очаква от дете да му помогне да се справи с любовта или социалните проблеми. Ако родителят се консултира с него по такива въпроси, той по този начин тихо прехвърля отговорността върху него и те всъщност променят ролите.
2. Детето задоволява “нарцистичния глад” на родителя
Понякога детето се окуражава и насърчава да хвали родителя или неговите действия. Това може да се случи както в лична обстановка, така и в обществена, така че другите възрастни да чуят всичко. Толкова е необходимо един възрастен да подхранва чувството за собствена важност, че заради това детето се изтласква на заден план.
3. Наблюдава се “синдром на най-добрия приятел”
Ако родителят и детето са най-добри приятели, вероятно има проблеми с границите. Дисциплина, взискателност, лична отговорност – всички тези важни образователни инструменти са изложени на риск. Забърквайки дете в проблеми с възрастни, към които все още то не е узряло личностно, родителят нарушава естествената логика на детското развитие, измъква го от детския свят и го изтласква в света на възрастните преди време.
4. Детето играе ролята на “терапевт”
Ако детето трябва да разреши семейна криза, да уреди конфликта на възрастните, това му пречи да изгражда контакти с връстници и да преминава към естествена социализация. Може би по-късно, в зряла възраст, би било естествено той да задоволява емоционалните нужди на други хора – но не и собствените си.
В някои случаи такива възрастни не успяват да изградят силни любовни отношения; нуждата от кризи е толкова силна в тях, че има предимство пред желанието за стабилност.
Причини и последици
Най-често самотата тласка възрастните към емоционално кръвосмешение. Така родител, който наскоро се е развел, може остро да почувства отсъствието на партньор. И ако едно дете прилича по някакъв начин на родител, вероятността от емоционален кръвосмешение се увеличава.
За детето може да бъде трудно да разбере, че нещо не е наред в отношенията. Психологическото насилие, за разлика от физическото или сексуалното насилие, не е очевидно. Изглежда ли лошо, че родителят е най-добрият приятел на детето си? Детето дори може да го хареса и да се чувства поласкано.
Най – вероятно то ще забележи, че в други семейства ситуацията е различна, но опияняващото чувство за собствена възрастност ще надвиши съмненията. То може да се чувства полезно или да почувства сила, помагайки на родителя да се ориентира в живота на възрастните. Поради това за детето е трудно да поиска помощ и подкрепа.
Ако сте били дете на емоционален кръвосмешение с родителите си, най-вероятно не сте се грижили правилно. Детето трябва да бъде ръководено, свикнало с дисциплина, подреденост. Без такова образование ще му бъде трудно да живее в обществото.
Патриша Лав, автор на синдрома на емоционалния инцест, пише: „Как съжалявам, че в самото начало на пътуването ми никой не ми каза какво ще ви кажа сега: възможно е да се отървете от болката си. Когато станете наясно с всичките си потиснати чувства, ще изпитате такова облекчение и вдъхновение, което не сте изпитвали от самото си детство. “
