Ако семейството е опора , човек има късмет. Но понякога най-много болка причиняват близките ни хора. И е по-трудно е справянето и защитата на собствените интереси, отколкото с непознати. Защо, обаче, това се случва?
Доста често болката, причинена от роднини, наранява повече, отколкото ако са причинени от познати или колеги. Семейните връзки могат да се превърнат във връзки, когато става въпрос за подреждане на отношенията или опит за поддържане на нечие положение.
Защо от противоречие със семейството боли повече?
Първият и най-очевиден отговор е – защото това са нашите роднини. Най-близката кръв или дори не кръв, но избрани от нас близки – съпруг например. Ние сме тясно свързани и в съзнанието ни често има отношение, че семейството трябва да бъде опора. В идеалния случай това е така, но в живота, за съжаление, роднините далеч не винаги отговарят на нашите очаквания.
Навикът да споделяме и съветваме, да помагаме при домакинските дела и финанси, ни обвързва тясно с членовете на семейството. А това означава, че ние им се доверяваме, разчитаме на тях и очакваме подкрепа. Но когато срещем различна реакция, се чувстваме двойно уязвими – макар и само защото с колегите и приятелите си спазваме много по-силни граници – както финансови, така и лични.
Кой знае най-слабите струни на нашата душа, ако не братът или сестрата, с които сме израснали заедно?
Кой знае много от нашите тайни, ако не и най-близките хора? Свързващите нишки могат да се превърнат в струните, върху които започват да свирят онези, които според нас нарушават правилата и ни нараняват. И когато открием, че нашите разкрития „могат да бъдат използвани срещу нас“, получаваме чувството, че доверието ни е предадено.
Безсилие, гняв, измамени очаквания – и, разбира се, негодуванието… Тези чувства са трудни за оценяване, както и идеята, че важна жизнена подкрепа – добрите отношения с членовете на семейството – се оказва ненадеждна. Сякаш земята сеее сринала изпод краката ни.
В много случаи прощаваме на членовете на семейството, за да не ги нараним. За да не разрушим отношенията, ние сме готови да забравим оплакванията, да отпишем дългове, „да не забележим“, нараняващия сарказъм или „случайно разкрита тайна“.
Опрощаването обаче не е същото волево действие като например забиване на пирон или изключване на телевизора.
Прошката може да се роди в душата на човек спонтанно. Или може да не дойде дори след много години искрено желание да се прости на нарушителя. Тук е важно самочувствието. Защото непростимото негодувание, най-вероятно, все пак постепенно ще подкопае връзката.
Ако искате да поддържате интимността, трябва да говорите за ситуацията и чувствата си и да чуете другата страна. Тогава има шанс да се разбере, да се прости и да продължат да общуват без скрит негатив.
И може би този разговор ще ни отвори очите за факта, че бяхме излъгани и повярвахме твърде много в святостта на семейните връзки, изградихме илюзии за този човек и той просто не е това, което си мислехме. Е, истината понякога е полезна, макар и далеч не винаги приятна.
Стойността на семейните връзки обхваща и тези, които са предразположени към агресия и насилие. А тези, които не са готови да дадат на близките хора топлина и любов – децата страдат особено от това, такива рани остават за цял живот.
Понякога жертвата е изправена пред ужасен избор: да прекъсне връзката с един роднина или цялото семейство или да преглътне обида и да продължи комуникацията с този, който редовно причинява болка. Понякога поради семейните връзки ситуацията е толкова сложна за човек, че е необходима помощта на психотерапевт, особено що се отнася до насилието.
