Повечето се страхуват от несигурността. Предпочитаме да живеем по прости и ясни правила. Рутина, списъци, постижими цели. Разделяме всичко на черно и бяло и старателно избягваме сивото. Но напразно: несигурността е неразделна част от живота и човек трябва да се научи да я приема, както и всички трудности, които могат да се срещнат по пътя.

Как да го направим?

Оставете празни редове в графика – по това време можете да правите каквото искате или каквото сметнете за подходящо. Ако е трудно, първо отделете малки интервали от време, като постепенно увеличавате продължителността им. И накрая започнете да казвате “да” на спонтанни предложения, покани и възможности. Импровизирайте. Като правило най-доброто нещо, което ни се случва в живота, не се планира предварително.

“Единственият човек, с когото трябва да се сравнявате, сте самия вие.” Изглежда обща истина, но колко хора я следват? Поглеждайки назад към другите, сравнявайки успеха си с постиженията на другите, ние спираме да се наслаждаваме на това, което правим. И, разбира се, в тази надпревара за другите ние постоянно сме недоволни от себе си. Време е да поправим това.

Как да го направим?

Направете си навик в края на всяка седмица да отбелязвате собствения си напредък: какво сте направили, какво сте постигнали, какво сте научили. И ако осъзнаете, че отново се сравнявате с някого, гледате живота на някой друг в социалните мрежи, просто оставете телефона.

Разбира се, целите и перспективите не са лоши. Но концентрирайки се върху надвисналата награда в далечината, ние преставаме да се наслаждаваме на момента, да осъзнаваме себе си тук и сега, да се наслаждаваме на самия път.

Как да го направим?

Съсредоточете се върху процеса, върху самата работа, а не върху това, което се случва, когато постигнете заветната си цел. Не бъдете претоварени: правете нещата едно по едно.

Обичайно е всеки да забелязва повече това, което не работи(това, в което не успява), отколкото това, което прави( това, в което успява). Това е нормално и като цяло полезно за развитието. Проблемът е, че по този начин обезценяваме себе си и постиженията си, дори и да са незначителни. Важно е да запомним какво можем да направим, така че следващият път, когато мозъкът знае: успешно сме се справяли с някои задачи преди – можем да го направим  и сега.

Как да го направим?

Спомнете си всички успехи през годините и не забравяйте да ги запишете. Този списък ще се превърне във „веществено доказателство“, от което мозъкът се нуждае толкова много. Трудно ли е да се обхване психически голям период наведнъж? Започнете с месец или седмица – дори и да не се окаже много успешен, вероятно е било нещо, през което сте преминали.

 Ние психолозите използваме често тази фраза: „останете с това“. Тоест, не бързайте да реагирате или да превключвате от неприятни чувства към нещо по-позитивно. Това е изключително важно. Това е най-важният елемент в списъка. Така че, ако имате ресурс да направите едно нещо, струва си да се опитате да овладеете точно това умение.

Как да го направим?

Ако нещо ви е ядосало, шокирало, натъжило, просто останете с тези чувства. Проверете ги, дефинирайте какво изпитвате. Почувствайте ги в тялото си и ги оставете постепенно да отшумят. Не се бийте с тях и те ще се оттеглят, като вълна, претърколила се върху камък, се оттегля.