Какво е съзависимост?
Често чуваме израза: “Алкохолизмът е семейно заболяване”. Трудно е да не се съгласим с това твърдение. Страдащите от алкохолизъм и други зависимости рядко са напълно изолирани. Обикновено те живеят със своите родители или в семейството, което са създали, но нарушавайки спокойния живот, чрез своето поведение, когато са под въздействието на съответното вещество.
Според изследванията всеки алкохолик или наркоман е сериозно зависим от поне четирима души, които се намират в непосредственото му обкръжение. Това включва не само членовете на семейството му, но и приятелите и колегите също могат да попаднат в тази категория.
Проблемите и усложненията, възникващи в подобен тип отношения, стават причина за феномена, който психолозите определят с термина „съзависимост“.
Съзависимостта по определение е психологическо състояние, при което един човек става емоционално прилепнал към друг. Когато любим човек има зависимост, била тя химична или нехимична, които променят съзнанието, хората около него започват да се притесняват за него, обгрижвайки го още повече.
Общи черти
Съзависимите хора по правило са много взискателни към себе си, постоянно се стремят да контролират другите и отричат собствените си проблеми. Често, имайки ниска самооценка, те играят ролята на мъченици. Също така изпитват нужда от постоянно одобрение и подкрепа от другите, използвайки манипулацията, за да променят това което не им харесва във връзката.
Те напускат реалния живот, който според тях е пълен с нерешими проблеми, с помощта на илюзии, наркотични вещества, храна, телевизия и пр. , като по този начин причиняват сериозни вреди на собственото си здраве.
Въпреки всички усилия, зависимите хора не са в състояние да изпитат усещане за истинска интимност и любов.
Как влияе това на най – близките?
Най-честите жертви на съзависимост са жените, въпреки че, мъжете също могат да влязат във връзка със зависим партньор. Съпругите, чиито съпрузи злоупотребяват с алкохол, често живеят в спектър от емоции: от една страна, мисли за „как да помогна на мъжа си“, а от друга – „да си тръгна или не“. Когато семейният живот вече не им носи никаква радост и изглежда е време да се сложи точка, жените не полагат никакви усилия от страх да унищожат своя вече установен, сигурен свят.
Страхът е, че огражда свободата на избор – страх от сблъсък с реалността, самота, загуба на контрол над живота. В емоционалната сфера зависимите хора са доминирани от чувства като тревожност, срам, вина, продължително отчаяние, възмущение и дори ярост.
Виждате ли, чувствата, които те изпитват не са от най-приятните, освен това те ги унищожават отвътре, дори преди болестта да прогресира. Но за да приемете действителността, първо трябва да приемете себе си. Но това изисква време и значителни усилия, затова хората предпочитат да се самозалъгват, затваряйки си очите за фактите. Съзависимите се вкопчват в този познат свят, дори той и да носи страдания, точно както наркоманите се държат за наркотика, въпреки, осъзнавайки, че се самоунищожават.
