Синдромът на Мюнхаузен е психично разстройство, при което човек изкуствено причинява или се преструва че има симптоми на заболяване, опитвайки се да привлече вниманието на всички, да получи “преглед или дори операционна маса”. За първи път е описан от специалисти през 1951г. В ситуации, когато майките причиняват такива симптоми при дете, те говорят за медицинска злоупотреба. Психиатрите започват да изучават тази форма на синдрома в края на седемдесетте.
Друга сензационна история легна в основата на сценария за поредицата “Преструвката” (The Act). Майка лъга дъщеря си с години, убеждавайки я, че е сериозно болна. Детето преживя няколко операции, не стана от инвалидна количка, яде през епруветка и издържа много медицински процедури, които, ако бъдат проведени без причина, могат да се нарекат мъчение.
Благодарение на това майката получи внимание, субсидии, безплатни билети и други „бонуси“, беше интервюирана, посвети живота на болната си дъщеря.
Като възрастено, момичето осъзна, че расте в лъжа. Но тя все още се чувстваше заложница на майчинските манипулации. Единственият изход беше комуникацията в Интернет, но дори и там тя не посмя да напише истината. Да и бихте ли й повярвали? В крайна сметка момичето заговори с виртуално гадже и той уби майка и. В затвора тя каза, че се чувства много по-свободна от целия си предишен живот.
Причините
Какво води жените до такова чудовищно “майчинство”? Привързаността играе важна роля – нейната форма, която преди десетилетия се е образувала между насилника и собствената й майка.
По-голямата част от такива жени са имали тревожно-амбивалентна (избягваща тревожност) в детството. Тя се формира, когато нуждите на кърмачето не се вземат предвид и за възрастния удовлетворяването на неговите нужди няма значение.
Детето се адаптира, намира начини да бъде близо, отрязвайки проявите на своите емоции и игнорирайки собствените си нужди, живее в постоянен страх от отхвърляне от майката. В резултат на това поведението му може да изглежда като демонстративно избягване, студенина или неподготвеност за контакт, особено физически контакт. Просто казано, тези жени пораснаха, без да знаят какво ще получат от майка си след минута – морков или пръчица.
Очевидно това не може да не се отрази на психиката им. Но за да се премине от нездравословна привързаност към психично заболяване, един фактор не е достатъчен. Друг важен момент е опитът на децата да се срещат със смъртта и болестите в миналото на насилника.
С тревожно амбивалентна привързаност, често само нездравословното състояние на детето би могло да привлече вниманието на майката. В повечето случаи майките с делегиран синдром на Мюнхаузен израстват в семейства, където болестите могат да се използват за манипулиране на други хора. Често самите насилници не само приписват многобройни диагнози на децата, но и сами използват фалшиви медицински документи, за да привлекат вниманието.
Очевидно не всеки, който е израснал в такива условия, страда от психическо разстройство и използва медицинско насилие. По подобен начин търсенето на обяснение на такова жестоко поведение , не би трябвало да послужи за оправдание.
Нищо няма да върне нормално, здраво детство на тези, които са страдали от майки със синдром на Мюнхаузен. Необходимо е обаче да се помисли за произхода на проблема, за да се припомни още веднъж, че всичко, което се случва в живота, е свързано. И вътре във всяко чудовище може да се скрие малко, уплашено, необичано дете.
