Когато близостта не означава непременно да се чувстваш разбран
Емоционалната депривация и неудовлетворените потребности в партньорските отношения
Възможно е човек да бъде във връзка, да получава внимание, да споделя ежедневието си с партньора и въпреки това да изпитва дълбоко усещане за емоционална самота.
Понякога трудността не е в отсъствието на другия, а в усещането, че той не разбира вътрешния ни свят. Можем да говорим за проблемите си, но да не се чувстваме чути. Можем да получаваме практическа помощ, но да ни липсва емоционална подкрепа. Можем да бъдем обичани и въпреки това да не усещаме близостта по начина, от който се нуждаем.
В схема терапия подобно преживяване може да бъде разгледано през призмата на схемата за емоционална депривация — очакването, че потребностите ни от емоционална подкрепа, разбиране, грижа и близост няма да бъдат адекватно удовлетворени.
Тази схема не означава непременно, че човек не е получавал никаква любов. Понякога основните потребности са били посрещани непоследователно, частично или по начин, който не е съответствал на емоционалните нужди на детето.
Когато различните хора разбират близостта по различен начин
Една от важните особености на партньорските отношения е, че хората невинаги разпознават емоционалните потребности по един и същи начин.
За единия близостта може да означава разговор, споделяне и емоционално присъствие. За другия тя може да се изразява предимно в практическа помощ, решаване на проблеми или осигуряване на стабилност.
Тези различия сами по себе си не означават, че единият партньор е емоционално незрял или че другият има прекомерни потребности. Трудност възниква, когато двамата не успяват да разпознаят и уважат начина, по който другият преживява близостта.
Например единият партньор може да сподели, че се чувства самотен, а другият веднага да започне да предлага решения. От неговата гледна точка това е опит за помощ. За партньора му обаче може да е важно първо да бъде изслушан и разбран.
Така и двамата могат да имат добри намерения, но единият да остане с усещането, че емоционалната му потребност отново не е посрещната.
Как се проявява схемата за емоционална депривация?
Схемата може да се проявява по различни начини.
Чрез очакване, че другият няма да разбере. Човек може да се отказва от споделяне, защото предварително очаква, че няма да бъде чут или разбран.
Чрез трудност да се разпознават собствените потребности. Ако човек дълго е свиквал да се справя сам, може да му бъде трудно да назове какво му липсва и какво би искал да получи от партньора си.
Чрез повтарящо се разочарование. Дори когато другият полага усилия, човек може да продължава да изпитва усещане за неудовлетвореност, особено ако очакванията му са свързани с дълбоко установеното убеждение, че няма да бъде разбран.
Чрез избягване на уязвимостта. Понякога човек престава да изразява потребностите си, защото очаква разочарование. В други случаи може да настоява все по-силно за разбиране, когато не получава желания емоционален отклик.
Тези реакции не са задължителни прояви на схемата и не са достатъчни за нейното установяване. Те са възможни модели, които трябва да бъдат разглеждани в контекста на индивидуалната история и настоящите отношения.
Когато неудовлетворената потребност се превърне в повтарящ се модел
В партньорските отношения схемата за емоционална депривация може да взаимодейства с начина, по който човек се справя с болезнените си преживявания.
Един човек може да се опитва да получи близост чрез многократно обясняване на това, което му липсва. Друг може да се отдръпва, когато разговорите станат емоционално интензивни. Първият преживява отдръпването като доказателство, че не е важен. Вторият може да възприема настояването като натиск и да увеличава дистанцията.
Постепенно се оформя цикъл, в който и двамата реагират на собственото си напрежение, но все по-трудно откликват на потребностите на другия.
Важно е да не свеждаме този модел до опростеното противопоставяне между „емоционален“ и „студен“ партньор. Отдръпването може да има различни причини, включително трудност при регулирането на емоциите, потребност от пространство или липса на умения за водене на трудни разговори. Също така не всяко неудовлетворение е резултат от ранна схема — понякога потребностите действително не се посрещат в настоящата връзка.
Затова клинично значимият въпрос не е само какво чувства човек, а и какво се случва между двамата, когато той изрази потребността си.
Какво показват научните изследвания?
Изследване, публикувано през 2024 г. в списание Frontiers in Psychology, разглежда връзката между ранните дезадаптивни схеми и удовлетвореността от романтичните отношения при 47 двойки. Резултатите показват, че схемата за емоционална депривация е свързана с по-ниска удовлетвореност от връзката и при двамата партньори.
Друго изследване, публикувано през 2024 г. в списание Clinical Psychologist, включва 230 студенти по психология и изследва връзката между емоционалното малтретиране в детството, ранните дезадаптивни схеми и удовлетвореността от романтичните отношения. Авторите установяват, че схемата за емоционална депривация статистически медиира връзката между преживяното в детството и удовлетвореността от настоящите отношения.
Тези резултати подкрепят значимостта на емоционалната депривация като фактор, който си струва да бъде изследван в контекста на партньорските отношения. Те обаче не доказват, че всяка неудовлетворена връзка се дължи на тази схема, нито че резултатите могат автоматично да се обобщят за всички двойки. Необходими са и други изследвания, за да се изяснят механизмите и причинно-следствените връзки.
Каква е ролята на Здравия възрастен?
Работата със схемата не цели човек да се откаже от потребността си от близост или да приеме, че трябва да се справя сам. Целта е да развие по-ясно разбиране за собствените си потребности и по-гъвкав начин да ги изразява и удовлетворява.
Режимът Здрав възрастен може да подкрепи този процес, като помогне на човека да различи миналото очакване от настоящата реалност.
Вместо автоматично да заключи, че партньорът не го разбира, човек може да провери какво действително се случва. Вместо да премълчава потребностите си, може да ги назове конкретно. Вместо да очаква другият сам да разпознае какво му липсва, може да го сподели ясно и да наблюдава как партньорът откликва.
Това не означава, че отговорността за близостта е само на единия. Емоционалната свързаност изисква участие и от двамата. Понякога развитието на по-добра комуникация е достатъчно, за да се промени взаимодействието. В други случаи се установява, че партньорите имат съществено различни потребности или че единият не е готов да участва в изграждането на по-близки отношения.
Здравият възрастен не ни учи да се задоволяваме с по-малко, отколкото ни е необходимо. Той ни помага да разпознаваме от какво се нуждаем, да го изразяваме по подходящ начин и да правим реалистична преценка дали отношенията, в които се намираме, могат да ни го осигурят.
Един въпрос за размисъл
Когато изпитваме емоционална самота във връзката, можем да се запитаме:
„Трудно ли ми е да повярвам, че другият може да бъде до мен, или действително не получавам необходимата ми емоционална подкрепа в тези отношения?“
Разграничаването на тези две възможности е важно. То ни позволява да изследваме както собствените си модели, така и реалното качество на връзката.
Разбирането на ранните схеми не означава да обясняваме всяко разочарование с миналото. То ни помага да видим кога миналият опит влияе върху настоящето и кога настоящето действително не отговаря на потребностите ни.
Професионална бележка: Статията представя концепции от схема терапия и резултати от изследвания върху романтичните отношения. Описаните модели са възможни клинични хипотези, а не универсални закономерности или диагностични критерии.
Научни източници
- Kover, Szollosi, Frecska, Bugan & Egerhazi (2024). The association between early maladaptive schemas and romantic relationship satisfaction. Frontiers in Psychology.
- Childhood emotional maltreatment and romantic relationship satisfaction: the mediating role of early maladaptive schemas (2024). Clinical Psychologist. DOI: 10.1080/13284207.2024.2415953.
