Обществото добавя гориво км огъня…, поддържа строги стандарти за красота, непостижими за повечето хора. Светът е буквално обсебен от външния вид. Сякаш правото на щастие и на живота като цяло е само за идеално сгънати хора с правилните черти.

Но природата е мъдра, което означава, че всички ние сме просто родени толкова различни.

От раждането си детето се научава да отговаря на очакванията на другите: да е пухкаво, с червени бузки, усмихнато….

С възрастта тези изисквания непрекъснато се променят, което води хората до психични страдания, емоционални рани и кризи.

Повечето от нас започват деня, гледайки се в огледалото. Но по баналните причини: за да коригират прическата, оценят облеклото,…. може би се надяваме да извлечем самочувствие от отражението, което виждаме.

Нашият опит, актуални идеи, идеи за това кои сме и какви трябва да бъдем отразени в огледалото… Неслучайно в митовете на всички култури винаги има истории за огледалата и отражението на героите. Нарцис, Персей, Снежанка,Спящата красавица…

В приказката на Андерсен злия трол направи вълшебно огледало, което изкриви всичко, което беше отразено в него. Не беше в състояние да покаже добри и ярки черти, а само преувеличи тъмните и грозните качества. Възприемането само на недостатци, уви, надхвърли границите на приказните страници. Все повече хора възприемат разсъжденията “като прозорец в света на самоотвращението, ниската самооценка и разпадащото се самочувствие…..

Изведнъж всички наведнъж, от малки до големи, се изправихме пред огледалото от тролове.

През втората половина на 20-ти век медиите и популярната култура внушават мита, че щастието може да бъде изградено чрез манипулиране на външния вид.

Много от нас се втурнаха към следващи проекти, свързани с красотата или здравето, надявайки се с помощта на промяната на плътта да успокоят или потиснат всяка душевна болка, вкоренена в нашето детство.

Когато отслабваме, увеличаваме мускулния обем, почистваме кожата си или увеличаваме обема на гърдите си, западнат култура ни обсипва с овации, като по този начин узаконява по-нататъшните ни действия.

Сложните отношения с тялото често включват срам, игнориране на емоциите, слаба привързаност, тормоз или сексуално насилие. Често срамът възнква в ситуации на излагане или отхвърляне, когато човек гледа на себе си с нечии друг “осъждащ” поглед. За мнозина това се превръща в трудно изпитание, което те не могат да си позволят.

Човек е обсебен от външе вид в опит да контролира оценките на другите, търси да създаде “идеалното тяло”, за да осигури приемащ и любящ вид в очите на другите.

Хората с диагноза дисморфофобия често подчертават, че тяхното безсилие е обратното на суета: прекарват дълги часове пред огледалото, не за да  се правят красиви, а напротив, смятайки външния си вид за отвратителен.

Липсата на надеждна привързаност в ранна възраст ни прави по-податливи на срам и разединение.

Често това се дължи на емоционални спомени, които не са достатъчно развити.

Ако разберем истинските причини за преяждането, гладуването, стягането…нараняването на кожата под формата на татуировки, пиърсинги, белези, ще се оттървем от мъките и ще се доближим до приемането на тялото си.

Само когато погледнем в лицето на първоначалния страх и поемем първоначалната болка, всяко разстройство свързано с външния ни вид, ще започне да отслабва желязната си хватка.

Една от причините е трудността на детето да се привърже към значими възрастни, обикновено майката или детегледачка. Ако майката не е наясно с емоциите си, напротив , твърде загрижена е за тях, за нея по-трудно ще бъде да забележи чувствата на детето. Понякога родителите несъвместимо реагират на емоциите на децата: или подкрепят разбирането на чувствата на детето, или ги подтискат.

За децата е трудно да се научат да разпознават и контролират чувствата си. Липсата на надеждна привързаност в ранна вързаност впоследствие ги прави по-податливи на срам и дисоциация.

Тези, които се борят с външен вид, често са объркани от собствените си емоции, които не знаят как да контролират.

Пътят към себе си се крие в завръщане на емоциите.

Способността да чувствате емоции и да излезете от конфликт с тях невредими, е един от важните фактори.