Защо понякога се отдръпваме точно когато имаме нужда от близост?

Защо понякога се отдръпваме точно когато имаме нужда от близост?

За Откъснатия защитник и парадокса на емоционалната дистанция

Понякога човек иска да бъде разбран, но когато някой се приближи до него, се затваря. Иска да сподели как се чувства, но когато разговорът стане по-личен, започва да говори рационално, сменя темата или казва, че всичко е наред.

Може да изпитва нужда от близост, но едновременно с това да се чувства по-сигурно, когато не допуска никого прекалено близо.

Отстрани това поведение може да изглежда като безразличие, студенина или липса на емоционална ангажираност. Но понякога зад него стои не отсъствие на чувства, а трудност те да бъдат понесени и споделени.

Когато дистанцията се превърне в защита

В схема терапия Откъснатият защитник е режим на справяне, при който човек се дистанцира от болезнените емоции и потребности. Това може да се проявява чрез потискане на чувствата, отдръпване от другите, прекомерна рационализация или усещане за вътрешна празнота.

Този режим има своята логика. Ако близостта някога е била съпроводена с разочарование, отхвърляне, непредвидимост или липса на емоционален отклик, дистанцията може да се превърне в начин за намаляване на риска от нова болка.

Човекът може постепенно да усвои послания като:

„По-добре да не показвам колко ми пука.“

„Ако не очаквам нищо, няма да бъда разочарован.“

„Мога да разчитам само на себе си.“

„По-лесно е да не чувствам, отколкото отново да бъда наранен.“

Това не означава, че всеки човек, който се нуждае от лично пространство, има активен Откъснат защитник. Дистанцията може да бъде напълно здравословна. Значение имат не само поведението, но и неговата функция, гъвкавостта му и последствията за отношенията.

Как се проявява този режим в близките отношения?

Откъснатият защитник невинаги изглежда като открито отхвърляне. Понякога е много по-незабележим.

Човекът може да присъства физически, да изпълнява ежедневните си задължения, да разговаря нормално и дори да изглежда спокоен. Но когато партньорът му потърси емоционален контакт, той сякаш се отдалечава.

Може да обяснява вместо да споделя, да анализира вместо да преживява или да омаловажава значението на дадена ситуация, за да не се докосне до чувствата, които тя предизвиква.

Понякога се отдръпва след конфликт. Друг път се затваря, когато партньорът изрази разочарование или поиска повече близост. Възможно е да изпитва затруднение да разпознае собствените си потребности, да поиска подкрепа или да остане в разговор, който го прави емоционално уязвим.

Парадоксът е, че защитата, която намалява непосредствения дискомфорт, може постепенно да ограничи възможността за преживяване на сигурност и взаимност.

Другият човек може да започне да настоява за разговор, да търси уверение, да задава повече въпроси или да се опитва да възстанови контакта. Това понякога усилва усещането за натиск у отдръпващия се партньор, който отговаря с още по-голяма дистанция.

Така може да се оформи повтарящ се цикъл: единият търси близост, другият се отдръпва, първият настоява още повече, а вторият се затваря допълнително.

Този модел не означава непременно, че единият партньор е виновен, а другият — прав. Той показва как различни начини за справяне с несигурността могат взаимно да се усилват.

Какво може да стои зад „Не ми се говори“?

Понякога това изречение означава точно онова, което казва: човекът е уморен, има нужда от време или не желае да разговаря в момента.

Но в други ситуации то може да бъде начин за избягване на преживявания, които са трудни за назоваване.

Зад мълчанието може да стои страх от конфликт, срам, усещане за безпомощност или убеждение, че показването на чувства ще доведе до загуба на контрол.

Човекът може да няма достатъчно ясен достъп до собствените си емоции, за да обясни какво се случва вътре в него. Възможно е да усеща напрежение, но да не може да го свърже с конкретна потребност.

Затова в терапевтичната работа е важно да не приемаме автоматично, че дистанцията означава липса на обич или желание за връзка. Също толкова важно е обаче да не романтизираме отдръпването и да не го използваме като обяснение, което освобождава човека от отговорност за поведението му.

Разбирането на защитата не означава да приемаме всяко нейно проявление. Човек може да има основателна потребност от дистанция и същевременно да се учи да я заявява по начин, който не оставя другия в продължителна несигурност.

Каква е ролята на Здравия възрастен?

Целта на схема терапия не е човекът да се научи никога повече да не се отдръпва. Понякога паузата е необходима. Понякога е важно да се постави граница или да се прекрати разговор, който е станал прекалено натоварващ.

Разликата е в това дали дистанцията е осъзнат избор, или автоматична реакция, която изключва възможността за емоционален контакт.

Здравият възрастен може да помогне на човека да разпознае кога защитата се активира и какво се опитва да предотврати.

Вместо автоматично да прекрати разговора, човекът може да започне да забелязва:

„Този разговор ме напряга. Имам нужда от малко време, но не искам просто да изчезна.“

Или:

„Трудно ми е да говоря за това. Не съм сигурен какво чувствам, но искам да се опитам да разбера.“

Това са малки, но съществени промени. Те не изискват човекът да разкрие всичко наведнъж или да се откаже от личните си граници. Дават му възможност да остане свързан със себе си и с другия, без да бъде напълно завладян от напрежението.

Постепенно близостта може да започне да се преживява не само като потенциален източник на болка, но и като възможност за подкрепа, взаимност и сигурност.

Можем ли да бъдем близки, без да губим себе си?

За някои хора близостта означава риск: да бъдат зависими, разочаровани, контролирани или отхвърлени. За други дистанцията е толкова позната, че дори сигурните отношения могат да предизвикат непривичен дискомфорт.

Промяната не се състои в това да се принудим да бъдем по-открити, отколкото можем да понесем. Тя започва с любопитство към собствените ни реакции.

Какво се случва с мен, когато някой поиска да се приближи?

Какво си представям, че може да се случи, ако покажа чувствата си?

От какво се опитвам да се предпазя?

Има ли начин да се погрижа за себе си, без да прекъсвам напълно връзката с другия?

Тези въпроси не дават готови отговори, но създават пространство за избор там, където преди е имало само автоматична защита.

Защото понякога пътят към близостта не започва с това да допуснем някого по-близо. Започва с това да разберем защо толкова силно имаме нужда да го държим на разстояние.

И да открием, че можем да се предпазваме, без непременно да се изолираме.

Научна основа и допълнително четене

Текстът е авторски професионален материал, основан на концепциите на схема терапия. Описаните примери са илюстративни и не представляват универсално обяснение за поведението в партньорските отношения.