Паническото разстройство е хронично и повтарящо се състояние, което влушава психосоциалното функциониране и качеството на живот на индивида. Въпреки ефикасността на психофармакологичното лечение за намаляване на паническите атаки, много клиенти не успяват да реагират адекватно на тези нтервенции. Когнитивно-поведенческата терапия осигурява ефективен и ефекасен метод за лечение на паническо разстройство и избягване на агорафобията.

Паническото разстройство се характеризира с наличието на внезапни пристъпи на тревожност, последвани от физически и афективни симптоми, страх от нова “атака” и избягване на събития или ситуации, в които са се появили панически атаки. Ходът на паническото разстройство е  хроничен при повечето страдащи, и паническото разстройство е свързано с намалено качество на живот и нарушено психосоциално функциониране.

Когнитивно-поведенческата терапия( CBT) за паническо разстройство е терапевтична алтернатива, която има добър краткосрочен и дългосрочен отговор, както за основните симптоми на паника, така и за остатъчните и често трайни симптоми на предчувствена тревожност, фобично избягване и агорафобия.

КОГНИТИВНО-ПОВЕДЕНЧЕСКИ МОДЕЛ ПРИ ПАНИЧЕСКОТО РАЗСТРОЙСТВО

Според когнитивно-поведенческите модели паник атаките възникват от изкривени и катастрофални интерпретации на телесните симптоми.

Замайване и сърцебиене може да се тълкуват например, като предстоящ инфаркт или инсулт. Подобни интерпретации увеличават възбудата и засилват телесните усещания, като по този начин потвърждават усещането за предстояща “опасност” и генерират повече катастрофални интерпретации и повече тревожност при бърза спирала.

Според версията на Барлоу за този модел, първоначалната атака на паника представлява “фалшива тревога”, при която се сигнализира твърде много тревожност, често в отговор на жизнен стрес. Стресорите, включват отрицателни житейски събития, като заплашителна загуба или тежко заболяване на самия клиент или негов близък, както и раздяла и междуличностни затруднения. След първата атака, човек се страхува от нови атаки и развива страхове от физическите усещания, свързани с автонимна възбуда.

Когнитивно-поведенческата терапия обикновено е краткосрочна терапия, между 10-20 структурирани сесии, с ясни цели, които трябва да бъдат постигнати. Тя има за цел коригиране на катастрофални интерпретации и  обусловени страхове от усещания и избягвания на тялото. Тя е практична, базирана на задачи, ролята на терапевта и клиента са активни. CBT може да се извършва в индивидуални сесии или в групи. Въпреки проучванията, предполагащи, че СВТ трябва да бъде краткосрочна, последните данни за “дозата” на терапията предполагат, че по-голям брой сесии са свързани с по-добър отговор на СВТ.

Резултатите от проучване на 76 пациенти с паническо разстройство, с или без агорафобия предполагат, че комбинацията от когнитивни(психоедукция, конгитивно реструктуриране, техники за решаване на проблеми) и поведенчески(интероцептивно ин виво излагане) техники има занчителна ефикасност в подобряването на острата ремисия на симптомите, и в поддържането на “печалби” при проследяване на 6 месеца след терапия.

ТЕХНИКИ ЗА СПРАВЯНЕ С ТРЕВОЖНОСТТА

Неправилните модели на дишане водят до хипервентилация и физиологични симптоми в резултат на значимо повишаване на оксигенацията на кръвта: замаяност, задушаване и тахикардия. Мускулното напрежение също играе роля за увеличаване на тревожността и може също да причини физически реакции, като болки и парестезии. Тези усещания са много подобни на паник атака и могат да бъдат намалени с помощта на правилни техники на дишане и мускулна релаксация.

Диафрагменото дишане е техника, при която се използват коремните мускули за дихателен контрол.

Прогресивното мускулно отпускане е упражнение, включващо упражнения на напрежение и отпускане на основните мускулни групи. И двете техники (релаксация и коремно дишане) могат да се практикуват последователно или независимо, особено в ситуации, в които има тревожно очакване.Независимо от това има доказателства, че тези техники за справяне с тревожността не са необходим елемент на лечение и има опасения, че понякога тези техники могат да доведат хората до отчаяни опити за контрол на тревожността, а не да помагат на клиента да премахне страховете от тези симптоми. Именно премахването на тези страхове е централният фокус, както на когнитивните, ката и на интероцептивните интервенции на експозиции.

КОГНИТИВНИ ТЕХНИКИ

Изкривени и катастрофални интерпретации на физическите усещания за безпокойство, са често срещани при паническото разстройство, както и убежденията на клиента за безнадеждност и невъзможност за управление на тревожността и паниката. Когнитивната терапия цели преструктуриране на такива катастрофални мисли. За целта е важно клиентът да знае основните предложения на когнитивния модел и когнитивната терапия: мислите влияят върху емоциите и поведението и че в случай на паническо разстройство тревожността и паниката могат да бъдат следствие от изкривени интерпретации на физически усещания. При лечението клиентите са помолени да се отнасят към мислите си като хипотези или “предположения” за света. В терапията се идентифицират(автоматичните) катастрофални мисли, свързани с тревожност и паника. След идентифициране на тези мисли по време на сесия, клинетите са помолени да наблюдават мислите си, да идентифицират логически грешки, присъщи на катастрофални интерпретации, и да генерират по-точни мисли. При тревожните растройства се обръща внимание на надценяването на вероятността от отрицателни резултати (“Ако виенето на свят продължи, ще припадна.”), както и надценяване на степента на катастрофа на тези резултати(“Ако някога припадна, би било просто непоносимо.”). Тези отрицателни мисли често се оспорват чрез логично сократово разпитване или под формата на специфични поведенчески експерименти, предназначени да помагат на клиента да проучи точността на неговите прогнози в реални ситуации. Именно този последен подход е най-сходен с типа учене, насочено в поетапното преживяване, осигурено от интервенционални излагания.

ТЕХНИКИ НА ЕКСПОЗИЦИЯТА

Интероцептивно излагане

Интеропцептивното облъчване има за цел да коригира катастрофалното тълкуване на физическите симптоми, усещани от клиента, като част от предчувстваща тревожност или паническа атака. При интероцептивното облъчване на клиента се предоставя поетапно изживяване, за да привикнат с усещанията. Подобно излагане се извършва чрез умишлено провокиране на симптоми с помощта на физически упражнения. Например, чувство на замаяност може да бъде предизивикано от въртене на въртящ се стол …Интероцентивното излъчване също позволява на клиентите да идентифицират авоматични мисли и катастрофални интерпретации, свързани с физически усещания и да ги коригират. Упражненията за интероцептивна експозиция могат да работят като подготовка за in vivo експозиция. Интероцептивните интервенционни експозиции обикновено се въвеждат в сесията, завършват се поне два пъти от терапевта и клиента заедно, като вниманието се насочва към това клиентът да не прави нищо, за да се опита да контролира или сведе до минимум усещанията. Сле това се назначава домашна практика с упражненията, като целта е клиента да се “отегчи” от усещанита до следващата седмична сесия. И накрая, клиентите са помолени да завършат интерпцептивното облъчване по време на сесия, където се страхуват от паника, така че комфортът със усещанията да бъде научен в този контекст.

Излагане  in vivo

Експозицията in vivo е основна интервенция, прилагана за преодоляване на агорафобното излагане. За да се планира експозиция in vivo, клинетът трябва да направи списък на местата или ситуациите, които е избегнал поради страхове, също да запише нивото на тревожност и автоматичните мисли, които възникват в тези ситуации. Този списък трябва да бъде подреден в йерархия според нивото на трудност на противопоставяне на места и ситуации. За да бъде ефективна експозицията трябва да се удължи във времето(да остане във дадена ситуация два пъти по-дълно, отколкото е необходимо, за да се почувства удобно в тази ситуация.

Зависимост от роднините

Зависимостта от близките е много често срещан проблем при паническото разстройство и последствията от него са загуба на автономност на клиента, освен нарушение на работоспособността и намалена самооценка. Роднините често могат да бъдат включени в някакъв етап на лечение, за да подпомогнат задачите за експозиция. Терапията обаче е важно да насърчава клиентите да ходят на места, които не са ходили, да се движат сами, за да възстановят изгубената автономност.

Сесии когнитивно-поведенческа терапия

СВТ сесиите при паническо разстройство са структурирани, следвайки основния модел, предложен от Бек. Първоначалните сесии са посветени на оценка на клиента, психоедукция и обучение на техники за справяне с тревожността(мускулна релаксация и коремно дишане), ако се използват тези техники. С напредването на сесиите се обръща по-голямо внимание на когнитивните, интероцептивни и ин виво интервенции на експозиция. Заключителните сесии са посветени на консолидирането на печалбите и усилията за предотвратяване на рецидиви.

Ново комбинирано лечение- D-циклосерин

Предвид ограниченията в ползата на традиционните комбинирани лечения (СВТ+антидепресант или бензодиазепини) за паническо разстройство, има обещаващи доказателства за нова стратегия за комбинирано лечение на тревожните разстройства. Тази стратегия е фокусирана върху насърчаването на по-доброто обучение в терапевтичните сесии и се основава на основни изследвания на нервни вериги, които са в основата на изчезването на страха. Тези изследвания показват, че изчезването на страха е блокирано от антагонисти на глутаматеричния N-метил-d-циклоцеринът(DCS) рецептор.

В заключение, СВТ е ефикасен начин на лечение на клиенти с паническо разсройство, дали като терапия от първа линия или като стратегия за клиенти, които не реагират на лекарства, или дори като комбинирано лечение лекарствена терапия.

Тази терапия предполага корекция на автоматички катастрофални мисли, които влошават симптомите на тревожност и страх, предразполагаща тревожност и избягващо поведение. Чрез стратегии за облекчаване на тревожността, когнинитвни промени(когнитивно реструктуриране) и интероцептивните експозиции, клинетите са по-способни да бъдат изложени на интероцептивните експозиции, следователно да подобрят качеството си на живот, преодолявайки агорафобията и зависимостта от близките.