Нашето “аз” има три компонента: физическо – тяло, умствено – ум, емоционално – чувства. Често съвременният човек няма връзка между тези връзки. Ние растем и се развиваме в среда, в която сме научени да се идентифицираме с целенасочен ум. Като имаме предвид голям брой задачи, често свързани с материални, външни ценности – да печелим, да се осъществяваме, да правим всичко навреме – изпитваме умствено претоварване.

Просто нямаме достатъчно ресурси и не знаем къде да ги търсим, как да попълним енергията. В резултат на това психиката не се справя, тялото сигнализира за проблеми и не остава време за вътрешния живот. И затова сме в състояние на вътрешно разединение, раздяла. Не случайно в състояние на стрес чувстваме, че сме разкъсани на парчета. Но изобщо не мислим как да станем цели отново.

Защо ни се спи, когато сме много уморени? Това е защитен механизъм на нашата психика, сигнал, че всичко е достатъчно, няма повече сили, трябва спешно да се възстановим. И ако не чуем тези сигнали на тялото и не предприемем действия, тогава започва по -нататъшно изтощение. Изразява се в раздразнителност, апатия, депресия, мигрена, безсъние. Рано или късно ще настъпи срив, който ще има сериозни или дори необратими последици.

Какво означава да се идентифицираш с ума си?

Съвременната работеща жена е изправена пред задачата да направи кариера, да постигне успех и да печели много. Тя трябва да изглежда добре и следователно да се грижи за себе си, тъй като съответствието на външния й вид с приетите стандарти се отразява на възможностите и за самореализация. И ако тя има семейство и деца, тя трябва да се грижи за тях, да им обръща внимание. Всички тези задачи са наредени в главата и, изискват сто процента концентрация и отнемат цялото и време.

Ако се опитате да я насочите в чувствена посока, попитайте я какво чувства сега, тя ще каже: „Чувствам, че трябва да направя това и това“, или „Не чувствам нищо“. Тя мисли, че изпитва емоции, докато всъщност остава на нивото на ума.

По същия начин често и е трудно да се свърже с телесната страна, да определи къде и какво чувства в тялото си, тъй като възприема тялото само като външна обвивка. Междувременно тялото служи като инструмент, с който преживяваме и натрупваме в себе си онези емоции, които са били потиснати, нереализирани, което се отразява във физическото ни състояние. Така че „аз“ на съвременната жена е основно това, което е в главата и.

Но защо губим контакт с чувствата си?

Родители, учители, обществото като цяло излъчват на децата социални норми, според които изразяването на чувства не се насърчава: не можете да плачете силно, да крещите, да се смеете. За да изпълним желанията на възрастните, си забраняваме да се чувстваме. Ние не живеем, а изместваме емоциите, „опаковаме“ ги и ги съхраняваме някъде в дълбините до по -сериозна стресова ситуация. Или до точката на пълно изчерпване на ресурсите, когато потиснатите емоции се разливат и ние ги изразяваме и изпитваме в остра форма.

За нас е важно какво мислят другите за нас или какво мислим за себе си, защото често най -строгият ни цензор сме самите ние(вътрешен критик). Той постоянно оценява: тук мога да си позволя нещо, но тук не мога, заслужавам това, но това не е така. Искаме да изглеждаме добре, да изглеждаме силни и затова не показваме истинското си емоционално състояние на другите или дори на себе си. И в резултат на това ние ставаме все по -разединени от нашата чувствена страна.

Как можете да избегнете това?

Удовлетворете най -основните си нужди – безопасност, мир, тишина, сън. Чудесна практика е например да отделяте поне половин час на ден, за да останете насаме със себе си. Можете да станете рано за това или, обратно, да си отделите време вечер, когато децата спят. Да бъдеш със себе си не означава сърфиране в интернет или социални мрежи. Напротив, джаджите и телевизорът трябва да бъдат изключени и да останат в тишина. Това е моментът да се вгледате в себе си, да сканирате състоянието си. Ако сте притеснени за нещо – изслушайте се, разберете ситуацията и помислете как да се справите с нея.

– Какво чувствам? – това е въпрос, който ще ви помогне да живеете емоции в настоящето, без да ги измествате, като по този начин ще си дадете възможност да бъдете себе си. Ако например съм ядосан на колега, тогава когато се прибера от работа, мога да кажа на близките си, че съм разстроен и искам да остана сам. Признай си: да, ядосан съм. Когато призная емоцията си и се свържа с нея точно сега, тя може да премине в нещо друго. При всяка трансформация първата стъпка е осъзнаването, втората е приемането. Приемането на себе си и на случващото се наоколо е гаранция за вътрешна хармония.

Как това ни помага да се контролираме и да управляваме живота си?

Ние харчим много ресурси, опитвайки се да сдържаме чувствата си, а това води до напрежение. Когато си дадем възможност да изпитаме чувствата си, ние освобождаваме това напрежение. Този половин час сам със себе си е необходим, за да се преместим в позицията на наблюдател и да погледнем отвън какво се случва с нас.

Разбира се, не е достатъчно да бъдеш просто наблюдател и да не правиш нищо по въпроса. Но след тази практика вече няма да сме толкова зависими от стресова ситуация. В края на краищата, когато видим какво трябва да направим, не се притесняваме в момента „сега“. Можем да се отпуснем, защото имаме яснота: къде сме, какво чувстваме, какво искаме и какво ще предприемем, за да реализираме желанията си.

Мога да кажа от собствен опит, че такава ежедневна практика е добра превенция на стреса, дава възможност да се поддържа вътрешен баланс.

Къде другаде можем да черпим сили, да попълним ресурсите си?

Има много ефективни практики. Медитацията например може да помогне за спиране на потока от мисли. В крайна сметка нашият мозък, подобно на FM радиото, „излъчва“ 24 часа в денонощието. И за да успокоим ума, трябва да преминем от нормалното бета състояние на мозъчната дейност към алфа или тета състояние, съответстващо на релаксация и липса на контрол. Това ни дава емоционална стабилност.

За нас директният контакт със земята като източник на жизнена сила е важен, но жителят на мегаполис ходи малко по земята – освен че бяга от вкъщи до метрото или до колата… Ако намерим време да се разходим извън града или в парка, веднага усещаме прилив на енергия. Можете да слушате музиката, която харесвате. И ако също пеем заедно или танцуваме, тогава се озоваваме в поток от творческа енергия, която също ни помага да се свържем със себе си.