Когато начинът ни да се справяме започва да поддържа проблема
Трите стила за справяне в контекста на съвременния живот
Съвременният човек разполага с повече възможности за комуникация, информация и самостоятелност от всякога. Можем да работим дистанционно, да поддържаме отношения през екрана, да търсим незабавен отговор на почти всеки въпрос и непрекъснато да оптимизираме начина, по който живеем.
И въпреки това достъпът до повече възможности не означава непременно, че разполагаме с повече психологическа свобода.
Понякога се оказваме в капана на повтарящи се реакции: избягваме разговорите, от които имаме нужда; работим прекомерно, за да не се сблъскаме с усещането за недостатъчност; съобразяваме се с другите, за да избегнем отхвърлянето; или се опитваме да контролираме обстоятелствата, защото несигурността е трудно поносима.
В схема терапията тези реакции могат да бъдат разглеждани през призмата на три основни стила за справяне: подчиняване на схемата, избягване и свръхкомпенсация.
Те описват различни начини, по които човек реагира, когато дадена ранна дезадаптивна схема бъде активирана. Това не са типове личности, а повтарящи се стратегии, които могат да се проявяват различно в различни ситуации.
1. Подчиняване на схемата: когато приемаме болезненото убеждение за истина
При този стил човек реагира така, сякаш съдържанието на схемата е вярно, и се държи по начин, който може допълнително да я затвърждава.
Човек със схема за изоставяне например може да остава в неудовлетворяваща връзка от страх, че няма да намери друг партньор. Човек със схема за дефектност може да приема критиката като доказателство, че не е достатъчно добър. При търсене на одобрение човек може системно да пренебрегва собствените си предпочитания, за да запази доброто отношение на околните.
В съвременния живот тази стратегия може да се прояви и в непрекъснатото сравняване с другите. Когато човек вече вярва, че изостава или не е достатъчно успешен, съдържанието в социалните мрежи може да се превърне в допълнителен повод да потвърждава собствената си недостатъчност.
Самото използване на социални мрежи обаче не е доказателство за активирана схема. Значение имат начинът, по който човек интерпретира видяното, това, което преживява, и реакцията му.
2. Избягване: когато се опитваме да не усещаме
Избягването има друга функция. Човек се опитва да намали контакта с преживявания, които активират болезнени емоции, спомени или убеждения.
Това може да се случва чрез отдръпване от отношения, отлагане на важни решения, прекомерно рационализиране, потискане на емоциите или постоянно занимаване с нещо друго.
В съвременния живот избягването невинаги изглежда като пасивност. Понякога то изглежда като изключителна заетост.
Човек може да запълва всяка свободна минута с работа, задачи, съдържание или комуникация. Може да посяга към телефона при първия признак на скука, самота или напрежение. Може да отлага труден разговор, като си обяснява, че моментът не е подходящ.
Тези поведения могат да носят краткотрайно облекчение. Проблемът възниква, когато облекчението се превърне в основен критерий за избор и човек постепенно губи възможността да остане с трудното преживяване, да го осмисли и да предприеме необходимото действие.
Важно е да разграничаваме адаптивната почивка от избягването. Не всяко разсейване е защитна стратегия и не всяка потребност от уединение означава емоционално отдръпване.
3. Свръхкомпенсация: когато се опитваме да докажем обратното
При свръхкомпенсацията човек реагира така, сякаш трябва да опровергае болезненото послание на схемата, като мисли, чувства или действа в противоположната посока.
Ако дълбоко в себе си се страхува, че е незначителен, може непрекъснато да доказва своята компетентност и превъзходство. Ако се чувства уязвим, може да се стреми да контролира всичко. Ако очаква да бъде отхвърлен, може да се дистанцира пръв или да се опитва да доминира във взаимоотношенията.
В съвременната култура тази стратегия понякога може да се преплита с идеята, че човек трябва непрекъснато да се усъвършенства, да бъде продуктивен, да изглежда уверен и да демонстрира успех.
Амбицията, високите постижения и стремежът към развитие сами по себе си не са свръхкомпенсация. Те могат да произтичат от интерес, ценности и личен избор. Клиничният въпрос е какво се случва, когато човек не постигне целта си: може ли да понесе разочарованието, или то активира силен срам, усещане за провал и потребност незабавно да докаже стойността си?
Разликата не е само в поведението, а и в неговата функция, гъвкавостта на реакцията и цената, която човек плаща за нея.
Как се поддържа порочният кръг?
Трите стила могат да имат различна форма, но често споделят една особеност: помагат на човека да се справи с болезненото преживяване в момента, без непременно да разрешат проблема, който го е предизвикал.
Човекът, който се подчинява на схемата за изоставяне, може да избягва конфликти, за да не рискува раздяла. Така обаче потребностите му остават неизразени и неудовлетворени.
Човекът, който избягва болезнените емоции, може да се оттегля от близостта, когато се чувства уязвим. Това намалява напрежението в момента, но може да увеличи дистанцията във връзката.
Човекът, който свръхкомпенсира чувството за недостатъчност, може да се стреми към безупречност и непрекъснато доказване. Дори когато постигне успех, облекчението може да е краткотрайно, ако вътрешното убеждение остане непроменено.
Така се оформя цикъл: болезнено преживяване, защитна реакция, краткосрочно облекчение и дългосрочно запазване на проблема.
Това е една от причините неадаптивните стилове за справяне да заемат важно място в клиничната работа. Стратегията, която някога е помагала на човека да се адаптира, може в настоящето да ограничава възможностите му.
Каква е ролята на Здравия възрастен?
Целта на терапевтичната работа не е човек да престане да се защитава, да бъде постоянно открит или да се отказва от контрола във всяка ситуация. Някои стратегии са необходими и напълно адаптивни в определен контекст.
По-важно е да се развие способността да разпознаваме кога дадена реакция ни помага и кога се е превърнала в автоматичен отговор.
Режимът Здрав възрастен подкрепя тази способност чрез самонаблюдение, емоционална регулация, реалистична оценка на ситуацията и избор на по-гъвкаво поведение.
Вместо автоматично да се съобразим, можем да проверим какво действително искаме. Вместо да се оттеглим при конфликт, можем да останем в разговора, ако той е безопасен. Вместо да доказваме стойността си чрез постижения, можем да признаем собствената си уязвимост, без да я приемаме като доказателство за личен провал.
Това не означава, че винаги ще реагираме по най-подходящия начин. Означава, че постепенно придобиваме повече възможности за избор.
Въпросът, който си струва да си зададем
Когато усетим, че реагираме по познат и автоматичен начин, можем да се запитаме:
„От какво се опитвам да се предпазя сега и каква е цената на тази защита за живота, който искам да живея?“
Понякога ще открием страх от отхвърляне. Друг път — срам, несигурност, страх от провал или трудност да понесем емоционалното напрежение.
Не е необходимо да се обвиняваме за реакцията си. Полезно е да разберем каква функция изпълнява тя и дали все още ни служи.
Психологическата промяна не започва непременно с премахването на защитите. Понякога започва с разпознаването на момента, в който вече не сме длъжни да реагираме по стария начин.
Професионална бележка: Текстът представя теоретични положения от модела на схема терапията и илюстративни примери от ежедневието. Конкретното поведение не позволява само по себе си да се заключи коя схема или стратегия е активна. Необходима е индивидуална оценка на контекста, емоционалното преживяване и функцията на поведението.
Научни източници
- Pilkington et al. (2023). Identifying the research priorities for schema therapy: A Delphi consensus study. Изследване, което разглежда основните понятия в схема терапията и ограниченията в проучванията на стиловете за справяне.
- Arntz et al. (2021). Towards a Reformulated Theory Underlying Schema Therapy: Position Paper of an International Workgroup. Теоретично преразглеждане на модела и терминологията на стиловете за справяне. Прочети публикацията.
- Pilkington et al. (2024). A bibliometric analysis of the quantitative schema therapy literature. Анализ на количествените изследвания в областта и на недостатъчно проучените компоненти на модела. Прочети публикацията.
