­

КЛИНИЧНА ДЕПРЕСИЯ

Стресът изглежда играе ключова роля в развитието на разстройствата на настроението особено депресията. Стресиращите събития включват загубата на работа, проблеми във взаимоотношенията, соматично заболяване и икономически проблеми. Хората могат да развият депресия когато вярват, че са отговорни за лоши неща станали в живота им, например безработица слаби оценки и проблеми във взаимоотношенията. Разбира се това е “двупосочна улица”: стреса в живота на един човек може да води до депресия и разстройство на настроението, а разстройствата на настроението и депресията – до стрес. Нужно ли е да знаем кое е първо: стресът или депресията?
IMG_20200521_115356
Един от начините да се намали вероятността човек да развие психично разстройство е той да има силна система за социална подкрепа (Karel, 1997).
Фройд и неговите последователи вярват, че депресията просто е гняв обърнат навътре вместо навън, към значимите други. Гневът възниква от заплаха или реална загуба на значим човек. Патологичната скръб се появява при хора, които изпитват амбивалентни чувства към загубата на значим друг, независимо дали става дума за смърт раздяла развод напускане на дома завинаги и така нататък. Патологията възниква от тази амбивалентността в значимия човек: пациентът обича и изпитва гняв към другия. Това води до депресия. Следователно пациентът е гневен на значимия друг затова че напуска и гневът стига до точка, в която става неконтролируем. Вината, която обаче възниква, пречи на пациента да го отприщи. Така той става вътре и се превръща в себеомраза, а тя – в депресия.
От друга страна, според когнитивната преспектива на Арън Бек,  депресията се развива заради негативни или изкривени когниции или мисли. Той нарича този модел когнитивна триада на депресията и я очертава така: човек има отрицателно становище за себе си (“Аз съм лош, дявол, не ставам за нищо”). Освен това имат негативно становище за средата (“Тази работа е скапана, училището е ужасно, градът е невъзможен”) и накрая имат негативно становище и за бъдещето и възприемат нещата като безнадеждни (“Без значение какво правя, нещата винаги ще са лоши за мен”). Хората, които следват тази Триада в мисленето си са подложени на по-голям риск от развитие на депресия ако се изправят пред стрес или разочарование. С други думи, те са настройват за провал и може би депресия, като приемат тези когнитивни схеми.
 
Бек смята, че тези когнитивни схеми се развиват рано в живота в отговор на ранни преживявания на учене. Възможно е децата да открият, че каквото и да правят не е достатъчно добро, за да зарадват родителите, учителите или връстниците си. В резултат може да започнат да разглеждат себе си като неспособни да успяват и като некомпетентни. По-важното: може да разглеждат шансовете си за бъдещ успех като ограничени или несъществуващи. Това, което става по-късно в живота, е в е най-важния аспект на теорията му. Тези хора като възрастни са по-чувствителни към разглеждането и възприемането на всеки провал като отражение на факта, че има нещо вътрешно погрешно в самите тях. Следователно и малките разочарования (“Днес шефът ми се разкрещя“) се превръщат в огромни катастрофи, което може да доведе до депресия. По същество човекът интерпретира погрешно ситуациите и разглежда всяко разочарование като световно бедствие, а надеждата за успех в бъдеще – като невъзможна. Съмненията в себе си също не облекчават нещата. Бек нарича тези  мисловни – грешки когнитивни изкривявания.