­

ПОСТТРАВМАТИЧНО СТРЕСОВО РАЗСТРОЙСТВО

Можем да кажем, че постравматичното стресово разстройство се причинява специфично,  защото човекът преживява травмиращо събитие. Ключовият въпрос тук е защо някои хора, които са изложени (или преживяват) травма, развиват посттравматично стресово разстройство, а други не. Издигнати са предложения за няколко фактора, които трябва да се отчетат.
Интензивността на травмиращото събитие може да е свързана с развитието на заболяването. Освен това някои хора като че ли са по-уязвими на към развитието на ПТСР, отколкото други. Например ако човекът има фамилна анамнеза на тревожни разстройства, изглежда е в по-голям риск от развитие на болестта. Освен това е възможно човека да се поставя в ситуации в които преживяването на травма е все по-вероятно.
Фой и съавтори отбелязват, че семейната нестабилност е друг потенциален етиологичен фактор. Хората, които произхождат от нестабилна семейна, среда са в по-голям риск да развият посттравматично стресово разстройство, ако преживеят травмиращо събитие.
Социални и културни фактори също участват. Редица изследвания показват, че ако човекът приживе травмиращо събитие и има добра система за подкрепа (семейство и приятели) е по-малко вероятно да развие разстройството. Опитите да се справи със ситуацията (не чрез избягване) вместо да се гневи и да обвиняват другите също способстват за избягване на развитието на болестта.
И накрая, някои интересни изследвания изучават разстройствата на паметта и нейната загуба изглежда, че жертвите на ПТСР имат разстройство на кратковременната памет и не могат добре (ако изобщо са в състояние) да си спомнят определени събития. Издигната е хипотезата, че жертвите на ПТСР страдат от хронична физиологична възбуда на главния мозък заради присъствието на свързани със стреса хормони (по-конкретно кортизол). Заради това може да се появи увреждане на мозъка, а именно хипокампуса. Хипокампусът участва в паметовите функции и ученето. Това може да обясни защо жертвите на ПТСР имат проблеми с възпроизвеждането на травмата си.