ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО И КОГНИТИВНО ПОВЕДЕНЧЕСКА ПСИХОТЕРАПИЯ
Паническото разстройство е хронично и повтарящо се състояние, което влушава психосоциалното функциониране и качеството на живот на индивида. Въпреки ефикасността на психофармакологичното лечение за намаляване на паническите атаки, много клиенти не успяват да реагират адекватно на тези нтервенции. Когнитивно-поведенческата терапия осигурява ефективен и ефекасен метод за лечение на паническо разстройство и избягване на агорафобията.

Паническото разстройство се характеризира с наличието на внезапни пристъпи на тревожност, последвани от физически и афективни симптоми, страх от нова “атака” и избягване на събития или ситуации, в които са се появили панически атаки. Ходът на паническото разстройство е хроничен при повечето страдащи, и паническото разстройство е свързано с намалено качество на живот и нарушено психосоциално функциониране.
Когнитивно-поведенческата терапия (CBT) за паническо разстройство е терапевтична алтернатива, която има добър краткосрочен и дългосрочен отговор, както за основните симптоми на паника, така и за остатъчните и често трайни симптоми на предчувствена тревожност, фобично избягване и агорафобия.

КОГНИТИВНО-ПОВЕДЕНЧЕСКИ МОДЕЛ ПРИ ПАНИЧЕСКОТО РАЗСТРОЙСТВО
Според когнитивно-поведенческите модели паник атаките възникват от изкривени и катастрофални интерпретации на телесните симптоми.
Замайване и сърцебиене може да се тълкуват например, като предстоящ инфаркт или инсулт. Подобни интерпретации увеличават възбудата и засилват телесните усещания, като по този начин потвърждават усещането за предстояща “опасност” и генерират повече катастрофални интерпретации и повече тревожност при бърза спирала.
Според версията на Барлоу за този модел, първоначалната атака на паника представлява “фалшива тревога”, при която се сигнализира твърде много тревожност, често в отговор на жизнен стрес. Стресорите, включват отрицателни житейски събития, като заплашителна загуба или тежко заболяване на самия клиент или негов близък, както и раздяла и междуличностни затруднения. След първата атака, човек се страхува от нови атаки и развива страхове от физическите усещания, свързани с автонимна възбуда.
