Положителната самооценка се превърна в един от задължителните атрибути в живота на успешен човек. Защо това е толкова важно за всеки от нас днес? И като цяло – какво е това? Има ли смисъл да се работи върху самооценката или е вродена реалност?

Самочувствието е един от централните аспекти на нашата личност. Не винаги я помним, както и не помним въздуха, който дишаме. Не помнете, стига да е достатъчно.

 

Обръщаме внимание на тази важна част от нашето съществуване само когато се чувстваме обидени или когато виждаме неволно да обиждаме някого.

Самочувствието е показател за психологическото състояние на нашето „Аз“. Дава ни представа за нашите възможности, качества и място сред другите хора. Именно тя ни показва дали има причини да се оправдаваме, да хвалим себе си в определена ситуация. Нашето емоционално състояние и психическото здраве като цяло зависят от това усещане.

 

Стабилната самооценка, както и доброто самочувствие, е основен инстромент за постигане на емоционално равновесие. Това е топлината и грижата, която даваме на себе си, също така и да се ценим достатъчно, без да се надценяваме или подценяваме.

Ежедневно и почасово (ако сме сред хората) се тества самооценката ни. Но какво правим, при най-различни обстоятелства, все още да се чувстваме „оправдани“?

 

Трябва да чуем или видим онова, което идва при нас отвън. Това може да е критика към нас или някакъв факт: дългогодишен приятел, например, не ни пожела честит рожден ден. Това може да бъде трудно за приемане и има много хора, които са развили в себе си изключителна слепота към всичко, което би могло да застраши вярата им в себе си.

Тогава правим нещо не по-малко важно – ние се питаме: аз ли съм виновен за това? Представяйки всички известни обстоятелства, ние оценяваме себе си.